Галерия

1

Градът се бе разделил на две. Половината твърдяха, че ставало въпрос за шарлатанин, измамник, защото къде се било чуло лудостта да се лекува и че всичко това той правел, за да одруса пари от нещастния пациент. Другата половина говореха, че докторът, учил във Виена, сигурно все нещо знае, за да върши тези неща и очакваха резултата. Най-много от всички се тревожеше Христалени. От една страна, тя се съмняваше, че лудостта на Ефенди е излечима, от друга, имаше доверие в способностите на сина си. Но ако, не дай си боже, нещо тръгнеше накриво годежът с Анастасия също щеше да бъде изложен на опасност и това щеше да повлияе на брачните перспективи.

  Междувременно някогашната стая на Йоргос се бе превърнала в стая за гости. Уютът на бащиния дом бе изчезнал. Една сутрин, когато се събуди рано, понеже щяха да ходят с баща му в Никозия да се запише в лекарския регистър и да получи разрешително за упражняване на професия, той не откри панталона си. Претърси навсякъде - нищо; сякаш бе потънал в земята. Така се видя принуден да облече един панталон, който баща му донесе. Във Виена се носеха широки панталони “чарлстон” и майстор Николис реши, че е по-добре той да изчезне. По същия странен начин “изгоря” един сандък, който Йоргос донесе със себе си и в него бяха всички спомени и снимки от годините прекарани във Виена. Най-отгоре имаше снимки и писма от негова приятелка танцьорка във Виенската опера и майстор Николис си помисли, че щеше да е по-добре час по-скоро да се приключи с всичко това. Заедно със снимките изгоряха и две научни разработки, които Йоргос с много труд подготвяше за публикуване в медицински списания. Той крещя, гневи се, но белята вече бе сторена.

Едновременно с това майстор Николис се споразумя с техния роднина лекаря Йоанидис да си вземе отпуск, така че Йоргос да поеме лечебницата и веднага да навлезе в работата. Номерът мина и “Виенчанинът” се озова да преглежда по цял ден болни и да бие хининови инжекции.

Температурата на Джелаледин ефенди започна да спада, Йоргос му даде хинин, той бе здрава натура и след няколко дни се съвзе; идваше почти всяка вечер с кабриолета и взимаше Йоргос да ходят по таверните да гуляят. Той бе популярен и сред кръчмарите, тъй като ги бе отървал от един законопроект за “лозарчетата”, подготвен от английското правителство.

“Лозарчета” наричаха прелетните птици, които есенно време преминаваха с хиляди над Кипър. Хващаха ги в капани с примки и бяха чудесно мезе за чревоугодниците. Англичаните сметнаха за жесток начина, по който се хващат птиците, и подготвиха законопроект, с който капаните с примки щяха да бъдат забранени.

Английските наместници и турските депутати бяха равни по брой на гръцките депутати и затова главният английски наместник щеше да има решаващ глас в оспорваното гласуване. Съществуваше опасност законопроектът да бъде прокаран, тъй като турците винаги гласуваха заедно с англичаните и много семейства в провинция Фамагуста, които живееха от “лозарчетата”, щяха да останат без доход.

Преди гласуването кипърските депутати поканиха на обяд Джелаледин Ефенди и го почерпиха с “лозарчета” и вино. Ефенди пристигна в Парламента развеселен, стана и взе думата: “Вие англичаните ядете бекон, ние - лозарчета, гласувам срещу законопроекта” и така законът не бе прокаран.

От пиле мляко изваждаха кръчмарите в града за Ефенди, който ги бе отървал от англичаните, но Йоргос се радваше на всичко това със свито сърце. За други неща жадуваше душата му.

 В града се задушаваше, разговорите у дома му се струваха безсмислени, болните безинтересни. Модата на спиритичните сеанси бе дошла и във Фамагуста и те бяха главна тема за разговор. Посветените се събираха около маса с три крачета без гвоздеи, разперваха длани така, че пръстите им да се докоснат и викаха духовете. Йоргос се вбесяваше от тези истории. Друга тема за разговор бе основаването от Мария Йоану на Лицея за гръцки девойки. Той бе окачествяван от повечето хора като “място за развращаване, безполезно и безнравствено”. Йоргос слушаше всичко това и го обземаше отчаяние. Мъжете обсъждаха политическото положение, бунта срещу колониалното правителство през миналата зима все още бе пресен и губернаторът Сторс наложи редица мерки, които имаха за цел да задушат всякакво бъдещо брожение. Кипърските гърци бяха изключени от участие в правителството. В Атина Венизелос осъди в гръцкия парламент “Октомврийските събития”, тоест бунта срещу колониалното владичество, казвайки че времената не били подходящи за претенции; този факт раздели населението на града на две - на “реалисти”, които подкрепяха позициите на Венизелос, и на “патриоти”, които бяха против.

Много неща, които Йоргос смяташе за даденост, изведнъж започнаха да му правят впечатление, сякаш ги виждаше за пръв път. Заптиетата с червени фесове, например. Струваше му се странно как в Кипър се е запазил този остатък от турското робство, след като дори в Турция бе премахнат. Как да живее в това село, когато непрекъснато пред очите му бяха Виенската опера, университетските лаборатории, вечерите в дома на Мария?

Беше донесъл красив черен шал на леля Меропи, която неотдавна бе загубила мъжа си. Меропи бе обичната му леля. Жена, която разсъждаваше различно от всички останали и имаше друга, собствена мярка за нещата. Тя бе по-възрастна и не излизаше от къщи, така че той щеше да отиде да я посети. Изчака да отминат първите дни и един следобяд се запъти към дома й.

Завари я седнала под едно дърво навън в градината. Тя веднага го позна, въпреки че зрението не й помагаше особено.

“Йоргос, миличък”, каза му тя, “добре си дошъл”.

Той седна до нея и я хвана за ръцете, покрити с тъмни старчески петна.

“Много се натъжих, когато разбрах за чичо”.