Галерия

1

Брайтнер бе изключителен човек и Йоргос винаги се допитваше до него, на какъвто и проблем да се натъкнеше. През 1914, когато войната избухнала, Брайтнер открил, че името му не било в списъка на заминаващите за фронта. Протестирал, отишъл в министерството, но вече било късно, той като списъците били разпратени. Така той заминал за фронта сам и се записал доброволец. В Полша руснаците го взели в плен и го прехвърлили в Сибир, където имало хиляди пленници и ранени. Там благодарение на способностите си станал главен лекар на военнопленническия лагер, а няколко месеца по-късно консултант-хирург на Руската Сибирска имперска армия. След Октомврийската революция се заел да организира транспортирането на немските и австрийските пленници от Сибир до родината им. Преследван от болшевиките, той довел до край това трудно дело и пристигнал със сътрудниците си в Манджурия след като успял да евакуира и последния пленник. Навсякъде бил известен с прозвището “Сибирският ангел”. Японското правителство, което оценило заслугите му, му предоставило антиторпеден ескорт, с който той прехвърлил всички пленници до Триест. Пътят с влака от Триест до Виена бил истински триумф. Цяла Австрия се бе събрала по протяжение на железопътната линия, за да аплодира “Сибирския ангел”. Той започнал отново работа в клиниката, а по-късно бил предложен за президент на новата Австрийска република. Но на изборите не бил избран. Преживелиците си от Сибир бе публикувал в книгата “Пленник без рана”. Играл бе в театрални представления, поставял бе опери и бе писал театрални пиеси. Пишеше много, а вечер в клиниката или когато излизаха в някоя гостилница разказваше живо за премеждията си.

Историите и анекдотите му донякъде разсейваха тежката атмосфера в клиниката. Упойката се поставяше с открита маска, а понякога с малко хлороформ. Така в дните за операции цялата хирургична зала бе изпълнена с етерни изпарения и когато по обяд операциите приключваха всички бяха полузамаяни. Оперираха от седем сутринта до три, когато отиваха да обядват. В пет започваше оперирането на извънредните случаи, които отделението приемаше два пъти седмично.

След като смени клиниката Йоргос престана да вижда често госпожа Цилер, но имаше грижата да минава през стаята й когато му останеше време. Тя се оплакваше, тъй като бе свикнала с неговите грижи и никой друг лекар не я удовлетворяваше. Отсъстваше и Мария, която бе заминала за Лондон да види дъщеря си и нейното отсъствие го бе накарало да осъзнае колко му липсваше. Получи картичка, на която пишеше нещо от рода на: “Жалко, че не си тук”. Улови се, че час по час хвърля погледи към картичката.

Политическото положение се влошаваше; както присъствието на социалистите, така и на фашистите бе станало осезателно. Една вечер, когато си тръгваше от клиниката капнал от умора го заобиколи група младежи с белези по лицата. Попитаха го как се казва и каква е религията му.

“Не му вярвайте”, извика един и първите удари започнаха да се сипят върху Йоргос. “Спрете”, извика някой друг, “познавам го, беше асистент в клиниката на Чвостек, която не е еврейска”, и младежите веднага отпуснаха юмруци, подредиха се в строй, изпънаха ръка за поздрав и всички в хор извикаха: “Хайл Хитлер!”. Йоргос много се разстрои от случилото се. “Не се издържа повече”, помисли си, “дошло е време да си тръгвам”. Нямаше я и Мария, с която би искал да обсъди целия този въпрос, а и писмата от майка му бяха толкова жални: “Вече осем години те няма, кога ще се върнеш в родината?”. Изведнъж го обзе необяснима носталгия. Щеше да се навърши година откак бе в клиниката и вече се чувстваше уверен в хирургическите си способности. Макар че даваше мило и драго да получи това място след една година изнурителен труд усещаше потребността да си почине. Имаше нужда от прекъсване.

Още на следващия ден си купи билет за първия влак до Венеция, а оттам щеше да вземе кораба до Фамагуста.

Когато писмото на Йоргос пристигна във Фамагуста у дома му цареше натегната атмосфера. Майка му кокона Христалени не си говореше с майстор Николис. Поводът бе дарение на майстор Николис за новооснованата гимназия във Фамагуста. “Дарение на Николаос Марангос” бе поръчал той да напишат на стената на сградата, която бе построил за библиотека и когато Христалени го видя побесня. Какво означава “дарение от Николаос Марангос”? Трябвало да пише “от Николис и Христалени Марангос”, но вече бе късно пропускът да бъде поправен. Официалното откриване на паметната плоча с надписа се състоя и пред перспективата майстор Николис да стане за резил пред целия град като признае публично, че се страхува от съпругата си, той предпочете да изтърпи гнева и нервите й. Във всеки случай не бе очаквал, че реакцията й ще бъде толкова остра. Не му поднасяше нито кафе следобед, нито сладко му сервираше. А нощем демонстративно му обръщаше гръб.

Произходът на Христалени бе от фамилията Сотириу и тя бе внучка на Хадзиталуру. Хадзиталуру бе дъщеря на капетан Панагис Ангелатос, дошъл в Кипър от Кефалония. Домът й се намираше зад църквата “Свети Никола” и бе смятана за място с ненарушим от властите имунитет, тъй като Хадзиталуру имаше английско поданство. Така по време на турското робство мнозина намираха убежище в този дом. В града я наричаха “Консулката” или “Англичанката”; когато нисичката жена застанеше с ръце на кръста пред портата на двора, самият й вид възпрепятстваше турските заптиета да влязат в дома.

Хадзиталуру бе и първата кипърка, получила развод с мъжа си от епископа. Христалени бе наследила нещо от динамичния характер на баба си.