Галерия

1

Коста Солаков се беше скрил в началото на метежа, но ако го бяха изпреварили въстаниците, собствените му съселяни щяха да го предадат на майор Риксопулос, както Репидис предаде своите на полковника. Сега откараните в Драма комитетски хора проклинаха същия тоя майор, от когото преди два дни се възхищаваха като от герой. Тънката корица, която покрива човешката скотщина и й придава героизъм, се беше счупила и тя се показа чиста, грозна и безсрамна. Ей тая тънка корица – хрускава и сладка като корица на препечен хляб, обърква всичко, пречи да се види клисавото тесто отвътре.