Най-доброто от GRReporter
flag_bg flag_gr flag_gb

Откъс от романа "Бежанци" на Весела Ляхова

24 Юли 2015 / 08:07:59  GRReporter
4592 прочитания

С равен ход, внушителна численост и хладно безразличие победителите на страната я завладяха бързо-бързо. Те се настаниха в градовете, казармите и гарите. Разположиха гарнизоните, прибраха продоволствието на войската, национализираха в своя полза тютюна в складовете на Драма и Кавалското пристанище. Обиколиха малките села да се уверят, че всичко е спокойно, и не счетоха за нужно да оставят дори постове. Личеше си, че се занимават с Гърция от немай къде. Тя никак не им подхождаше за враг, беше твърде малка и слаба. Кой смееше да им се противи? Пък и защо ли? По-скоро си беше радост дори за победените: още на другия ден почнаха да се прибират демобилизираните от гръцката армия и пленените в битките от германците. Първият страх и неведение изчезнаха. Имаше патриоти, недоволни от гръцкото поражение, но облекчението от завръщането надделяваше над унижението, недоволството им стигна дотам, да не върнат оръжието си.

Няколко дена поред в Кобалище се посрещаха бащи и синове, ту една къща се радваше, ту друга. Възбуждението се смеси с нетърпеливото очакване на големия празник, направи Великден още по-тържествен и щастлив. Нямаше по-подходящ жест от страна на окупаторите, изразяващ тяхната благосклонност към страната, ако искаха да спечелят населението.

Кметът Ламбридис, объркан, че не получава никаква заповед, се оттегли от поста си по своя воля. Поръча на Яни Граматеата да наглежда кметството, предаде му ключовете от канцеларията и се прибра дома да си гледа земеделието. Никой не забеляза, че селото е без кмет. Хората бяха улисани – точно сега се разсаждаше фитото и разпуснатите от армията мъже дойдоха тъкмо навреме.

Чу се, че онзи ден неколцина германци пристигнали в Просечен, най-голямото селище в драмското землище. Обиколили мегдана, поразпитали за селото, разбрали, каквото разбрали на техния спънат език, и си заминали. Дали това вече означава нова власт, така и не стана ясно.

Ламбридис не знаеше какво да очаква – наказание или признание, нито кому да предаде властта. Беше вършил всичко, което му се нареди, и сега щеше да стори същото – стига да дойде представител на новото правителство. Но сам не смееше да иде дори до Просечен, до общината, да пита или да се представи на разположение. Чака, премълчава притесненията си, призовава божието милосърдие…

Тревогата му идеше от слуховете, че след немската войска върви нейният верен съюзник българската. Какво ще стане, като дойде? Дали няма да го изпитват за заточените? Дали няма да му се наложи да се обяснява за действията си в началото на мобилизацията и при протестите на българите срещу нея. Тогава лесно повярва на официалната версия, че тия хора са заплаха за победата на Елада. Какво стана! – заточиха ги, но Гърция пак загуби! Никой няма да признае, че дори да е искал, не би могъл да ги спаси! Нали Коста Солаков така му рече: да пожали стадото.

Всъщност досега Ламбридис не беше заплашен от нищо. Тормозеше го неизвестността. Укорът на Капитан Хриса, от преди месеци забравен, се събуди жив в съзнанието му и разчопли душата му. Ето че се видя свързан с една безсмислена жестокост, сътворена от други, но при неговата помощ. Сляп ли беше, та не разбра, че войната е загубена, още като почна. Гърция, разпъната от мнимите си западни приятелства, сгреши в мегаломанските си очаквания. Осланяше се, че като е правителството й с Хитлер, чудото само ще дойде. Германия се зае да спасява Италия, а Гърция все си е била беззащитна, като играчка в ръцете кога на французи, кога на англичани и тям подобни… Лутаница, в която Ламбридис така и не можа да отдели доброто от злото, объркваше го още повече. На кого беше служил? На родината, като хилядите патриоти, които загинаха по фронтовете и гладуваха в окопите! Но защо трябваше да заточват нещастниците. Към съмненията му се добави и това, че вече половин година от тях нямаше вест, та поне да каже: ето, виждате ли, живи са, нищо им няма.

Ламбридис смяташе, че българите трябва да са щастливи, дето живеят в Гърция, учат в гръцките училища. Нали чрез гръцкия език се приобщават към най-великата култура! Къде ти може да се мери българското с гръцкото. Ламбридис броеше за мъдри онези, които в годините се бяха поотрошили, а упорството на другите да държат на своето преценяваше като невежество.

Ала трябваше да признае, че малко познава съселяните си. Той, дошлият от друг, далечен край, беше заварил тях, българите – стопани на земята, притежатели на историята й, но имаше себе си и другите гръцки преселници за благородния калем на народа. С годините се омесиха българи и гърци, свързваше ги не само религията, но и доста често дълбоко приятелство. Живееха на една земя, молеха са на един бог, жените им перат на една чешма… Ала хем бяха еднакви, хем не бяха. Общественото положение издигаше между тях незабележима преграда, която правеше невъзможно пълното сближение. Властта делеше хората – трябваше да признае Ламбридис. Както стана и например с автобуса до Драма – ако не беше Никос ортак на  бай Тодор от Просечен, българинът никога не би получил разрешение, макар че парите бяха негови.

Ламбридис приемаше за задължителна пълната вярност към Гърция, затова съмнението в инородците беше част от отношението към тях. И през ум не му минаваше, че има нещо нередно в смесените му представи за тях – едновременно като съграждани, но и като опасни заради произхода им. Случката с Капитан Хриса обаче отвори очите му за едно невидимо, но живо противопоставяне, което пулсира в мислите им. Значи българите не смеят да дадат израз на волята си – затова  така зашеметяващо прозвучаха простичките думи на Капитан Хриса. Тази жена слиса всички – и гърци, и българи! Докато Гърция побеждаваше, угризенията му бяха приглушени, но в дните на поражението, когато, подобно на Исус, родината бе разпъната, неговата съвест прогледна сякаш с нови очи.

Категории:
ПОДКРЕПЕТЕ НИ!
Съдържанието на GRReporter достига до вас безплатно 7 дни в седмицата. То се създава от високопрофесионален екип от журналисти, преводачи, фотографи, оператори, софтуерни специалисти, дизайнери. Ако харесвате и следите работата ни, помислете дали да не ни подкрепите финансово със сума, каквато вие изберете.
Subscription
Можете да ни подпомогнете и еднократно:
blog comments powered by Disqus