През нощта беше сънувал онзи сън. Една много красива чайка, със сребърни пера, летяла на разсъмване. Летяла сама и устремена над спящия град и сякаш небето й принадлежало, както самият живот. Внезапно се спуснала, за да се гмурне в морето, пробила водата, предизвиквайки фонтан от светлина, и градът се събудил, изпълнен с радост, защото отдавна не бил виждал светлина. В същия момент по хълмовете пламнали огньове, от широко отворените прозорци хората изкрещяли хубавата новина, хиляди души се стекли по площадите да празнуват, да приветстват възвърнатата свобода: „Чайката, победи чайката!”. Но ти си знаел, че всички грешат, че чайката е загубила. След като се гмурнала, безброй риби я нападнали, за да нахапят очите й, да разкъсат крилете й, завързала се страшна битка, която изключвала каквато и да било възможност за спасение. Напразно тя се бранела ловко и смело, кълвейки бясно, мятайки се в скокове, които пръскали ветрила от пяна и запращали вълните чак до скалите- рибите били твърде много, а тя била сам сама. Крилете й били съдрани, тялото набраздено от рани, главата й разкъсана, губела все повече кръв, оказвала все по-слаба съпротива, и накрая, с вик от болка, потънала в дълбините заедно със светлината. Огньовете по хълмовете угаснали, градът отново заспал, в тъмнината, сякаш нищо не се било случило.
При самата мисъл ти се потеше- да сънуваш риби за теб винаги е било лошо предзнаменование, и в нощта на военния преврат също беше сънувал риби. Акули. Потеше се и си даваше сметка, че поражението на чайката е предупреждение, може би трябваше да отложиш с една седмица, с един ден, да провериш отново мините под малкия мост, да се увериш, че не си допуснал грешка. Но предната вечер беше започнало обратното броене, в осем сутринта щяха да избухнат и двете бомби в парка и на стадиона, хълмовете над гората щяха да се възпламенят както в съня ти, а другарите ти, натоварени с тази мисия вече бяха неоткриваеми. В противен случай, между другото, какво щеше да им кажеш? Че си сънувал чайка, разкъсана от рибите и че за теб те представляваха лошо предзнаменувание? Щяха да се изсмеят или да си помислят, че те е обзела паника. Така че не ти оставаше друго, освен да се облечеш и да тръгнеш. Нахлузи си банския костюм, ризата и панталоните. Беше месец август и там щеше да си свалиш ризата и панталоните и да останеш само по бански- който и да те видеше, щеше да те вземе за странен тип, който обича да плува на изгрев слънце. Кой тръгва да убива тиранин само по бански? Обу си еспадрилите. Нямаше да ги сваляш, защото скалите бяха остри. Или пък не? Не, обувките също нямаше да са ти нужни в участъка при скалите между пътя и брега, защото веднага след това щеше да се хвърлиш във водата, за да доплуваш до моторната лодка. Взе портфейла с парите и фалшивите документи, пъхна го в банския, но после размисли и го извади. Никакви документи- нито истински, нито фалшиви. Ако рибите пипнеха чайката, не трябваше да установят самоличността й. Ами ако я убиеха? Ако я убиеха, вестниците просто щяха да пишат за труп, открит по крайбрежието на Сунион. Възраст- около трийсет години. Ръст- метър и седемдесет и четири. Тегло- почти седемдесет килограма. Телосложение- здраво. Коса, черна. Кожа- много бяла. Особени белези- никакви, с изключение на мустаците. Но в Гърция много мъже носят мустаци.