Най-доброто от GRReporter
flag_bg flag_gr flag_gb

Откъс от романа "Един мъж" на Ориана Фалачи

05 Февруари 2016 / 11:02:00  GRReporter
15898 прочитания

    Колко време беше спал? Часовникът ти беше подгизнал и вече не работеше. Но не по-малко от час или два. Слънцето беше високо, виждаше го през една пролука в черупката, която се отваряше над главата ти, откривайки ивица небе, и вече не ти беше студено, напротив, дори се потеше. Може би заради гласовете, които те бяха събудили, гласовете, идващи отблизо, толкова отблизо, че различаваше ясно това, което казваха: „Претърсете скала по скала!”. И хеликоптерът също се беше върнал отново, с неочаквано зловещ грохот, подобен на изстрелите на тежка картечница. Сякаш цялата гръцка армия си намираше там на учение. „Един отряд да слезе долу!”. „Сержант, докладвайте!”. „Не в индийска нишка! Разпръснете се!”. Накрая един арогантен, гневен крясък, който отекна в ушите ти: „Повтарям, претърсете педя по педя!”. „Да, господин капитан!”. И ивицата небе над главата ти, пролуката в тавана на пещерата, изчезна под чифт обувки. Притаи дъх. Сгуши се отчаяно в черупката и за няколко минути ти се стори, че си се върнал в детството си, когато майка ти те търсеше, за да те накаже, така че за да се отървеш от боя й, се скриваше под леглото, прилепяйки се до стената, където оставаше да наблюдаваш втренчено краката й, да слушаш крясъците й: „Къде се е дянал, къде се е скрил?!”, и със стиснати устни се молеше: „О Боже, нека да не ме види, нека да си отиде!”. Понякога наистина си отиваше, без да те е открила, но ти не се доверяваше и оставаше под леглото, подтискайки глада, жаждата, нуждата да пишкаш. Понякога обаче тя се навеждаше и те виждаше, протягаше заплашително  и победоносно ръка и те извличаше навън: „Пипнах те, негоднико, пипнах те!”. Но защо този път трябваше да се наведе и да те види? Ти вече беше мъж, и то с късмет - през последните шестнайсет месеца се беше измъквал десетки пъти. Защо да се плашиш, заради чифт обувки, заради онзи офицер, който се беше спрял над главата ти, неумолимо? Един глас се провикна: „Претърсихме добре, господин капитан. Тук няма нищо, няма никой”. „В такъв случай претърсете горе и после минаваме от другата страна”. В гърдите ти се надигна дълбока въздишка, стисна юмруци и си помисли: „Слава богу, отървах се!”. Но точно в момента, в който си мислеше „Слава богу, отървах се!”, капитанът се размърда и се спъна. И падна от скалата. Падна точно пред теб и те видя.

 

Категории: Откъсроман Един мъж Ориана Фалачи
ПОДКРЕПЕТЕ НИ!
Съдържанието на GRReporter достига до вас безплатно 7 дни в седмицата. То се създава от високопрофесионален екип от журналисти, преводачи, фотографи, оператори, софтуерни специалисти, дизайнери. Ако харесвате и следите работата ни, помислете дали да не ни подкрепите финансово със сума, каквато вие изберете.
Subscription
Можете да ни подпомогнете и еднократно:
blog comments powered by Disqus