Най-доброто от GRReporter
flag_bg flag_gr flag_gb

Откъс от романа "Един мъж" на Ориана Фалачи

05 Февруари 2016 / 11:02:00  GRReporter
16314 прочитания

   Умът ти заработи с бързината на компютър. Да видим: колата се движеше винаги със сто километра в час, сто километра се равняват на сто хиляди метра, един час се състои от три хиляди и шестотин секунди, сто хиляди делено на три хиляди и шестотин прави около двайсет и седем, значи Линкълът изминаваше двайсет и седем метра за секунда. За една десета от секундата, два метра и седемдесет сантиметра. Но как да изчислиш тази десета от секундата? На глас, казваше Георгацис: kilia ena, kilia dio, kilia tria, хиляда и едно, хиляда и две, хиляда и три. Добре, така ще направиш. Пробва два пъти, за да установиш паузите между хиляда и едно и хиляда и две, между хиляда и две и хиляда и три, погледна за последен път мините, свърза жицата и зачака. Седем и петдесет и пет. Пет минути, през които да се отпуснеш, да си зададеш въпроса .... Мъжът, когото щеше да убиеш след пет минути и заедно с когото може би щеше да загинеш, се казваше Георгиос Пападопулос. Кой знае що за човек беше, видян отблизо и наживо. Никога не беше го виждал отблизо, от плът и кръв. Само на снимка. На снимките приличаше на паяче, беше смешен- с онези нахални мустачки и с онези зли очички. Но диктаторите винаги са смешни и винаги са със зли очички. Пулят ги, сякаш искат да уплашат децата: „Ако не слушаш, ще те накажа!”. Веднъж, гледайки снимката му, си беше помислил: „Как бих искал да го погледна в лицето!”. Но това беше преди да подготвиш атентата, след това не си го беше помислял повече. През последните две седмици, например, когато се спотайваше на онзи път, за да установиш времето и маршрута, за да определиш часа, в който излизаше от вилата си в Лагониси, скоростта, с която се движеше автомобилът му и броят на колите от кортежа му, имаше възможност да задоволиш  желанието си да го погледнеш в лицето. А вместо това, веднага щом черният Линкълн се приближеше, му обръщаше гръб. Отчасти, за да не те разпознаят, така е, но по-скоро защото те притесняваше мисълта да го погледнеш в очите. Ако погледнеш врага си в лицето и забележиш, че въпреки всичко той е човек като теб, забравяш кой е и какво представлява и да го убиеш става трудно. По-добре да си представяш, че убиваш автомобил. Дори когато правеше мините, когато проучваше времето и разстоянията, когато делеше сто хиляди на три хиляди и шестотин, ти мислеше за автомобил, а не за човек вътре в автомобила. По-точно за двама души, защото зад волана беше и шофьорът. Шофьорът за бога. А той какъв ли човек беше? Негодник или невинно създание, някой нещастник, който трябва да си изкара прехраната. Със сигурност беше негодник: почтенните хора не стават шофьори на тираните. Или пък стават, правят ли го? Не трябваше да мислиш за това, по време на война човек не трябва да си задава някои въпроси. По време на война се стреля; и който бъде уцелен, умира. Врагът по време на война не е човек, той е мишена, в която да се прицелиш и толкова. И ако до него стои някой нещастник или дете, няма как. Няма как ли? Няма как на кукуво лято: нима е честно да се бориш срещу неправдите с неправда, срещу проливането на кръв, с проливане на кръв? Не, не е. И като се замислиш, не беше честно дори да прибягваш до примера с войната: няма нищо по-глупаво, по- ретроградно от понятието „война”, а пък и ти кога си харесвал войната? Ти дори не искаше да служиш войник, след непрекъснато отлагане беше облякъл войнишката униформа на двайсет и осем годинишна възраст, и дори ти се гадеше при мисълта да хванеш пушка. И все пак, когато мислеше за шофьора, чувстваше някакво смущение, някакъв срам, трябваше да положиш усилие да повтаряш на самия себе си нещата, които казваше на другарите си: насилието поражда насилие, гневът на потиснатия срещу потисника е оправдан, ако някой ти зашлеви шамар, няма да му обърнеш и другата си буза, а ще му отврънеш със шамар, този човек уби свободата, в древна Гърция убийците на тираните бивали почитани с монументи и лаврови венци. Повтаряше си дори фразата, която беше научил наизуст: „Аз не съм способен да убия човек, но тиранинът не е човек, той е тиранин”. Изведнъж тя беше започнала да ти звучи фалшиво, като някаква лъжа. Затова ли ти беше толкова студено? Глупости: беше ти студено, защото беше гол и защото времето беше студено.

   Сгуши се между камъните и обгърна краката си с ръце, за да се стоплиш малко. Моторната лодка тъкмо пристигаше, навреме, и се отправяше към уговореното заливче. Колко далече изглеждаше само- щеше ли да успееш да стигнеш дотам? Тази сутрин водата трябва да беше ледена- нямаше да е лесно да се хвърлиш и да плуваш в ледената вода. Разбира се, ако хвръкнеше и ти във въздуха заедно с автомобила, или ако не успееше да стигнеш навреме до брега и да се хвърлиш в морето, този проблем нямаше да съществува. Животът. Какво абсурдно нещо е животът. Завърташ един ключ, създаваш контакт между положителния и отрицателния полюс и .... До слуха ти достигна шумът от приближаващия се кортеж. Скочи на крака и промърмори печално: „ Кураж, моментът настъпи”.

*****

Категории: Откъсроман Един мъж Ориана Фалачи
ПОДКРЕПЕТЕ НИ!
Съдържанието на GRReporter достига до вас безплатно 7 дни в седмицата. То се създава от високопрофесионален екип от журналисти, преводачи, фотографи, оператори, софтуерни специалисти, дизайнери. Ако харесвате и следите работата ни, помислете дали да не ни подкрепите финансово със сума, каквато вие изберете.
Subscription
Можете да ни подпомогнете и еднократно:
blog comments powered by Disqus