Галерия

1

    Малкият мост днес вече не съществува. Запълниха го с пръст, тъй като разшириха пътя и изправиха завоя: ако се завърнеш там, не би разпознал дори мястото, на което се е намирал. Но аз си го спомням добре, видях го, когато ме заведе там, преди да бъде заличен, и също толкова добре си спомням онова, което ми разказваше за онази сутрин- началото на твоята приказка, на твоята трагедия, на всичко. В онази сутрин морето беше побесняло, вълните се разбиваха яростно в брега и беше студено. Или на теб ти беше студено заради оплетената жица? Не можеше да го проумееш, не разбираше как е могло да се случи. Може би Никос я беше захвърлил в багажника прекалено грубо, може би беше забравил да я закрепи и друсането на таксито беше предизвикало поразията. Каквото и да се беше случило, двестате метра права жица, се бяха превърнали в кълбо от възли: ако развържеше един, се образуваше друг, ако развържеше него, се получаваше трети ... . Разярен, скъса жицата. Взе незасегнатата част, премери я и ти се изплъзна още една ругатня: едва четиресет метра, една пета от нужната дължина! Скалата, която беше избрал, от която трябваше да дадеш контакт и от която да избягаш, се намираше на двеста метра. Как сега да промениш плана, как? Беше се спрял на тази скала след безкрайни опити, както и защото видимостта оттам беше идеална. Имаше момент, когато черният Линкълн преминаваше през участъка между завоя и моста, в който предният капак оставаше полускрит от един пътен знак и, според изчисленията, именно в този миг трябваше да дадеш контакт. Без да се има предвид и факта, че въпросната скала беше близо до морето, и че оттам много бързо щеше да се хвърлиш във водата. А да действаш от четиресет метра разстояние, означаваше да тичаш след това сто и шейсет метра преди да стигнеш до водата. Означаваше и че трябва да пресметнеш всичко отначало: каква видимост щеше да имаш от четиресет метра? Свърза единия край на жицата за мините и след това, държейки другия край, измери докъде стига. Проклятие, стигаше до място, откъдето пътят не се различаваше заради надвисналия  над него склон и на всичкото отгоре там щеше да бъдеш съвсем на открито. Върна се обратно. С толкова къса жица не ти оставаше друго, освен да застанеш точно под пътя, на десетина метра от моста, рискувайки да избухнеш във въздуха. Истинско самоубийство. Въпреки това нямаше друго решение, а това ти даваше преимуществото да забележиш навреме черния Линкълн. Преимущество ли? Какво преимущество? За да го видиш добре, трябваше да се подадеш на ръба на асфалта, и като че ли не стигаше, ами и там направените изчисления вече не бяха точни. Трябваше да се пресметне наново, по нови критерии, да се избере друг момент на задействане, и грешка от дори секунда, от част от секундата, щеше да е пагубна: за част от секундата пропускаш целта. Така че, на работа! И то бързо, много бързо. Обикновено черният Линкълн минаваше по моста в осем, а вече беше почти седем и четиресет и пет.