Галерия

1

О, моя пречистена кръв! О, мое обилно и горещо семе! Вие, които ме издигнахте като тропически тайфуни до най-високите върхове на Всемира! На вас дължа всичко. Защото вие, драгоценна моя еротична Багреница, прелестен Млечен път, вие сте Бог в мен, а посредством Вас аз Го проектирам върху другите, върху малките и големите, върху щастливите, нещастни и вайкащи се хора. О, мой пулсиращ гръклян, о навеки тръпнещ мой щръкнал член, на вас дължа всичко, защото вие сте същински и неподправен Бог, който винаги навестява способните да повярват истински. Копие мое, златно мое копие, и ти червена стомно, сърце мое, с вас изписвам словата “или с него или върху него”3 от Акрокеравния4 до осеяната с кули Толима, от Мека, любов моя, Аллах, до платата на Азия, от Мисисипи и Мисури до Амазонка и Замбези, от дълбините на Тихия океан до необозримо високите върхове на заснежените Кордилери.

   Да, да, аз съм гениален. Как е възможно да премълча, че единственият реален напредък, който ще бъде постигнат, ще се дължи на гениалните на този свят, сред които видно място заемам и аз (отново ви благодаря, Господи мой и мой докторе), аз някога лудият, а днес здравомислещ, но и тогава, както и сега все така гениален мъж, аз, Неоптолем, синът на прочутия Ахил, славата на елинизма и на исляма, на вчерашното, днешното, на утрешното и на нине и присно и во веки веков присъствие.

Обични ми, славни мой татко Ахиле, скоро наближава часът, когато ще отмъстя на всеки твой враг в Делфийското Светилище. Обична, сладка моя майчице, о, Гърцийо, скоро ще удари часът, когато щеш не щеш, аз красивата ти издънка Неоптолем ще те оплодя, пропъждайки завинаги всяко досадно попълзновение, наливайки основите на нова епоха - за доброто на Всемира и в прослава на елините.

Любими мои братя, най-после възмъжах! Чуйте ме...Всички вие...малки и големи. Казах, възмъжах. На три хиляди години съм. Сбрал съм в съкровението на душата си цялата история на Гърция и цялото наследство на елинизма. В младежките си години влязох в Троя с помощта на Троянския кон. Аз убих Приам и Астианакс5. Братя мои...следвайте ме. Аз съм як и могъщ…Ще ви предвождам навеки към абсолютната гръцка духовна и материална величавост.

Всемогъщи Боже! Сега го виждам. Виждам го отчетливо, с кристална яснота. Имам прозрение каква е съдбата ми и какво е моето предназначение. Разтърсва ме дълбока тръпка. О, каква велика тайна е потокът на битието! Когато преди два часа приседнах тук, за да впиша в дневника си няколко думи за днешната трета годишнина от радостното събитие на изписването ми от психиатрията, все още не бях прозрял какво е истинското ми предназначение. Но преди малко, докато пишех, вече проумях това и все така без да спирам да пиша, съвсем очевидно направляван от божията десница, взех своето решение...Блага вест! Братя мои, аз съм претендент за гръцкия трон. Братя мои, казвам ви го без заобикалки и без шикалкавене - аз съм вашият Владетел! Братя мои, от днес започва новото ми поприще!

Един час по-късно

Едва-що написал горното, си помислих, че трябва да кажа две думи на човека, който ми помогна да оздравея от старата ми болест и да изразя чрез някакъв официален акт голямата си признателност. Преписвам това писмо тук в дневника си, за да намери, когато му дойде времето, място в държавния архив.

                                       От привременния дворец 

Драги ми докторе и мой благодетелю,

Днес празнувам третата годишнина от деня, в който благодарение на вас и на всемогъщия Бог превъзмогнах тежкото си заболяване. Този ден е свят за мен, тъй като не само символизира пълното ми изцеление, а и защото в същия ден - тоест днес - без никаква следа от бълнуване прозрях какво е истинското ми предопределение и отговорно и неотменяемо взех своето решение. Докторе мой, разсъдъкът ми е бистър, а логиката ми безупречна. Вижте, драги мой, колко е логично...

Щом като съм Неоптолем, следователно съм син на Ахил. Щом като съм син на Ахил, следователно съм Неоптолем. Решението ми е естествено следствие от гореказаното. Докторе мой, скъпи ми приятелю, днес аз наследявам баща си на трона на Гърция, за да изкова нейната нова слава и да укрепя величието и успеха й със собствените си ръце. Както ви казах, решението ми е окончателно и неотвратимо.

Утре сутрин заминавам с първия автобус, за да взривя с динамит Делфийския Оракул. Така ще отмъстя на Аполон за смъртта на обичния ми татко. След това незабавно се връщам в Атина, за да уредя формалностите около моето коронясване.

Докторе мой, виждате, че както в мислите, така и в действията ми, властва всепроникващата логика, която вие тъй много ми помогнахте да си възвърна.

В знак на признателност за всичко, което сторихте за мен, ви назначавам, скъпи мой, вас, който бдите вечно нащрек - буден часовой и страж на най-напредничавите наблюдателници на Духа и на Империята - повтарям, назначавам ви за Протоспатарий6 на гръцките поети и психоаналитици и, ако желаете, ви преотстъпвам Андромаха7.    

Атина, 23 февруари 1946

НЕОПТОЛЕМ ПЪРВИ

По Божия милост Цар на Елините