Галерия

1

Но защо ли казваше „бих могъл да стана това или онова”? Той вече беше всичко това. Девойката, която доеше кравата, също стана негова жена, негова съпруга. Денят беше прелестен. Полята бяха затревени. Отвсякъде лъхаше ведрина. Велик си, Господи, и славни са делата ти!

„Йерусалим! Йерусалим! Лелеян град!”, провикна се с патос мормонът, изправяйки се на крака. “Ще настъпят нови времена! Ще дойдат нови пророци! Ще дойда да те проглася аз, Дениъл, о Нови Йерусалим, за столица на целия свят, в сърцето на Юта на брега на красивото езеро!”

С този призив червенокосият мормон се отправи към девойката, която все още доеше кравите. Беше всемогъщ и прославен. Беше всемогъщият обновител на Вселената...     

Онзи, който ловеше риба на брега на езерото недалеч от него, поклати глава и си помисли: „Още един луд... Светът е пощурял”. Виждайки, че изпадналият в екстаз мъж се приближава решително към нея, девойката заряза кравите и се затвори у дома си.

Но Дениъл не се разочарова. Той бе мормонът Картър, великият любовник и обновител на Света. Същият ден построи паянтова колиба от листа и клони и се настани в нея на брега на Соленото езеро в покрайнините на Новия Йерусалим, изразявайки отдалеч любовта си към девойката и непрестанно обогатявайки виденията си.

На третия ден успя да се приближи до девойката. На петия ден се ожени за нея. На шестия ден - може би защото тази девойка бе неговата шеста съпруга - той си спомни, че го очакваха другите - Пенелопа, Джорджиана, Екатерина, Рут и Елена. Той взе Каролина - така се казваше новата му жена - подпали набързо струпаната колиба и се завърна у дома със свито сърце.

Какво ли се беше случило с другите му жени? Дали не бяха си отишли? Дали не бяха умрели? Дали не просеха за къшей хляб по улиците, докато той се бракосъчетаваше?

Вкъщи завари неочаквана гледка. Двама търговци на добитък, един сарафин, един директор на клуб за хазартни игри и един вулгарен демагог се бяха настанили в дома му и след като бяха превърнали петте му жени в наложници, се забавляваха с тях срещу къшей хляб...А той, който идваше от езерото редом с новата си съпруга, за да оповести радостната вест, че е настъпило ново време, че е решил да се хване на работа, стърчеше там на прага на дома си като рогоносец.

 Тогава дълбоко в душата на Дениъл внезапно се пробуди кръвта на старите заселници, кръвта на пуританите авантюристи и пред погледа му проблясна красивият образ на архимормона Джоузеф Смит. Изведнъж Дениъл Картър се преобрази в човек на действието. Измъквайки в миг от кобурите двата пистолета с по шест куршума (модел “Смит енд Уесън”), той даде два халосни изстрела. Петимата женихи си плюха на петите, завтичайки се към отворения прозорец на стаята, докато ужасените съпруги кършеха ръце и ги протягаха умолително към съпруга си.

Но Даниел нямаше намерение да остави петимата мъже да си отидат безнаказано и изричайки ужасни богохулства, многократно натисна спусъка на двата пистолета. Сега женихите се хвърляха един след друг през прозореца, криво-ляво се приземяваха, падайки на тревата с по един или два куршума в бедрата, докато шестте жени на мормона падаха на колене в нозете му и ги целуваха.

След една година Даниел стана търговец на мустанги. След две години стана кмет на Солт Лейк Сити, а след пет години по витрините на всички книжарници в Новия Йерусалим се появи дебела книга с име на автора и заглавие:

ДАНИЕЛ КАРТЪР

ЗАВРЪЩАНЕТО НА ОДИСЕЙ

ИЛИ

МОРМОНСКАТА СЛАВА

NERONE

Всеки говореше каквото му хрумнеше.

Някой непрекъснато повтаряше думата „върволица”.

Друг казваше, натъртвайки:

„О, мъже атиняни!”

Трети пък настояваше да се чуе неговата фраза:

„Товароразтоварачите и гладиаторите се разбунтуваха... Товароразтоварачите и гладиаторите се разбунтуваха...”

Група обезумели хора крещяха:

„Поплий Корнелий Сципион! Сципион Африкански!”

Ликторите се обърнаха и извикаха:

„Млък!”

Хората отвърнаха:

„Лайна!”

Последвалата олелия бе оглушителна.

Изведнъж се случи нещо, което изненада огромната тълпа, заливаща от сутринта Колизеума.

Гола, с изкусно вчесани и украсени с хиацинти коси, покачена върху колесница теглена от дванайсет девственици от източните провинции, на арената излезе изправена и красива, със застинала усмивка императрица Попея. Устните и зърната на гърдите й бяха обагрени с кръв, а сред мъха на Венериния й хълм се белееха портокалови цветчета.

Народът крещеше и скандираше.

Изправен на моята трибуна и аз крещях:

„Аве, Попея!”

В същия миг вратата на дивите зверове се отвори и на арената се втурна втора колесница, по-голяма и по-тежка от първата. Тази колесница бе теглена от шест лъва от Атласките планини и Нубия, чиито юзди държеше Нерон с венец от рози на главата, спокоен и божествен сред стенанията и воплите на християните, пламтящи като факли насред арената!

Ентусиазираното множество надаваше възторжени възгласи и скандираше:

„Аве, Цезар! Аве, Цезар!”