Галерия

1

Все така изправен, сега аз виках от мястото си:

„Аве, Цезар! Аве, християноборецо!”

Тогава Нерон се обърна към мен и вдигна десницата си.

В този миг без малко щях да полудея. Император Нерон - това бях аз!

СТИХОТВОРЕНИЯ ОТ А.ЕМБИРИКОС

Из „ПРЕШЛЕНИТЕ НА ГРАДА”

БЛЯСЪК

Яркият фитил се превърна във фар

Кристалите му ни говорят

Понякога ний сме негови лъчи

Друг път приличаме на далечния му глас.

Стоим изправени пред отблясъците му

Тялото му ни завладява

Дава ни сили неговата светлина

Сърцето ни с неговото ведно бие

(а мислите които отминават са кораби

морето е в краката ни).

Никой от нас не следва неговите стъпки

Всеки върви и се отдалечава към

Скривалищата на виденията си

Земята която ни покрива е във нас самите.

Страстите ни се събират вкупом

Косите им се преплитат

Устата се целуват

Ръцете им се стискат

Нашият Сфинкс ни притиска до гърдите си

В блестящото мълчание на фара.

ПУРПУРЕН МИГ

Никой процеп не се разтваря без копнеж

Върху оградата на градината птиците разперват криле

Близостта на реката ги привлича

Страстта на плешивия орел по белия гълъб

Е извисяване на планина със заснежен връх

Когато ледовете се топят пеем в долините

Водите ни опияняват

Зениците на очите ни отмиват съкровищата си

Едни са блондинки други брюнетки

Носят върху лика си отблясъка от надеждите ни

Носят в гърдите си млякото на живота ни

А ний стоим край тях

Заобикалят ни исконни повеления

Тромбовете на планините пулсират и се разсейват

Снеговете им са песни на напора на новото време

Тези години са нашият живот

Птиците почиват в хралупите си по пладне

Никой процеп не се разтваря без копнежа

        на разкритието

Понякога се превръщаме във клепсидри

А сюнгерите са премалели за всяка наша капка.

ВЪЗДИГНАТА

                                       На Стефания Ембирику

Днес денят е син

Листата му са зелени

Розите му жълти

Ноктите му ярко червени

По балконите му във вятъра плющят знамената

По балконите разпускат коси снощните вечеринки

Любовниците им тръпнат

Гривните им са като бляскави слова

Подобна на онези които Хесперидите мълвят в съня си

Все още никой не е успял да ги укроти

Красиви са и блестят на слънцето

Красиви са и искрят в мрака

Главозамайването не ги плаши

Покрай мълвящите ги устните избликват проблясъци

Мрачни хора кръстосват шпаги във вятъра

        кой пръв да ги грабне

Улиците са пълни с къщи

Къщите са пълни с хора които следят

        със свито сърце дуелиращите се

Дуелиращите се приветстват цезаря

Изведнъж единият пробожда булото на нощта

И денят изскача на пясъка

Всички го следят

Всички го умоляват

Всички го назовават Днешен

Питомни стада го следват а очите му са

        сини.

ОРИОН

                На Одисеас Елитис

Неопределеният сезон с неговите щъркели

Изплува над глетчерите и се носи на Запад

Голи кристалите голи лястовиците в слънцето

Възпяват кръстопътя като се стрелват

Откос над земята

Колчани на пролетта

Не лъкатушат ледовете без някаква надежда

Уютът на всеки глас съдържа целия му смисъл

Кил на връхлитането

С всемогъщите щъркели при спускането

Полярните отблясъци се възмогват в облаците