Галерия

1

А от вчерашните сенки корди с кукички изтеглят рибите

Зеят небесата и пърхат буболечките

Този дял е на привидението

Не е нужно да се скрият гларусите

Изправени моряците опипват с поглед хоризонта

Ковчег се появи на Арарат

Самодива принася маслинова клонка

Между зъбите си държи пръстен

Пръстите й притежават красноречие

Посланието й пристига отдалеч

Трийсет години чакахме сред глетчерите

Засичането със сирената

Когато корабната свирка прозвуча

И сирената се появи с подсмихване

Несъмнено ни очакваше от сутринта

Когато думите бързат и гласът пристига

А щъркелите се реят в светлината му

Изгрев зарево

Слънчев кил призори

Спускане на глетчерите

Сводът на всеки ден ни изпълва с розов пух

Мнозина от нас пушат лули от черен корал

Други цигарета от морска пяна

А плющенето на нашето сближаване

Напомня името на прастар град

Всички се стичаме да видим появил ли се е

Щом като хоризонтът грее

Щом като толкоз му прилича.

Из „КРЕПОСТИТЕ НА ВЯТЪРА”

  КАТО НЕДОВЪРШЕНА ТВОРБА

На Маракис

Опиянението на вълните е послание

Което мореплавателят отнася на своята любима

Спокойна нощ е кадифето на мълчанието

Сред звездите плъзгащи се покрай кърмата

За пътуването на мачтите за пътуването на

        колесниците

Такелаж на шхуна - колесничар

На колесницата с четири коня препускаща към радостта

На циганските табори с момиченца

По-привлекателни дори от собствените им очи

Когато тръпнат в омарата на утрото.

ОВЕН

Гълъбитге на трезвото шествие

Почукват с човки по стъклените вази

А под стъпките на шофьорите

Разцъфват червените цветя на съдебните заседатели

За сплотяването в храсталака

На отстъпчивото предразположение на лилиумите

Към кадифените ръкавици на въглекопачите

Когато пръскат плявата на лебедите.

ДВЕР

Дейността на жената е сияйна

Накити по лавиците като звезди

Сипе се прашец от карамфили

Разтварят се зажаднели устни

Да изпият думата която ще разцъфне

В градини без телени огради

Но с блясъка на едномачтов кораб

Тласкан от четирийсет гребци. 

СЪБЛАЗЪН

Когато вълните блъскат илюминаторите

На кораба пътуващ към Индиите

На палубата му стои смълчана

Загледана в стихията млада жена

Докато годеникът си играе със гърдите й

Бъдещ тълкувател на езика на водните лилии

Из тайните ходници на Сингапур

Въпреки клопките на местните жители и легендите

На нощни птици и сутрешни вестници.

 ДЪЖДОВАЛЕЖ

Леко прошумоляване като от конец в игла

Целува пръстите на привидението

На мъж обитаващ градина

Жънещ целувките и фъстъците

На несравним урожай

На еротичен урожай

На урожай дву-трикратен и катадневен

Преди да е опрял о възела на времето.

ЕКОТ

Стъпките ни все още отекват

В жужащия от насекоми лес

С тежките капки мразовита слама

Стичаща се по листака на дърветата

И ето че в пещерите гръмва

Потреперването от всеки удар на секачите

Разреждащи с брадви стволовете

Стиснали в уста песента

Която са научили като деца

Докато са играли на криеница сред дърветата.

УТРИНЯ

Френетично но неотклонно

Жребчето на деня се втурва

В пастта на пролетта и птиците струят светлина

С ведрина в гласа им

Като флейти отекващи във фауна

На шепа ангели изпаднали в екстаз

Като анемони изникващи

От венцелистчетата на насладата. 

ПУКНАТИНА  

Отново се дърлят соколите

И в гъстия клонак на леса