Галерия

1

Така и станало. Един мандарин (китайски благородник), до когото Казандзакис носел препоръчително писмо от видна личност, го поканил на вечеря заедно с още неколцина свои приятели и хора на изкуството. Сервирали последователно множество ястия в малки купички или чинийки и разговаряйки, Казандзакис ядял, без да се интересува какво яде. В един момент сервитьорите му поднесли в чинийка нещо като зеленикавожълта пихтия. Преди да започне да яде, домакинът китаец се обърнал към него със следните думи:

- Скъпи гостенино! Когато у нас идват такива видни гости, едно от задължителните ястия, които се поднасят, са трийсетгодишни яйца. Уви, и у нас традициите западат. Затова ви поднасяме само двайсетгодишни, за което молим да ни извините,

Казандзакис, който едва сдържал стомашните си спазми при мисълта за това, което трябва да изяде, се сетил все пак да отговори:

- Прощавайте, уважаеми домакине, но аз наистина не съм свикнал да ям толкова пресни яйца.

Не знам дали хуморът му е бил правилно разбран от неговите китайски домакини.

Както споменах, Клеон Парасхос беше известен тогава като литературен критик. Вече имаше няколко книги с изследвания върху гръцката литература от XIX и XX в. Но едва след като се сближихме повече, той ми призна, че пише и стихотворения. Беше издал книга със свои стихове и преводи. А по-късно излезе стихосбирката му „Далечна музика". Той ми я подари с надпис.

В 1938 г. очаквахме пристигането в Атина на българска културна делегация. Тогавашният български министър-председател Г. Кьосеиванов водеше политика на сближение между съседите, главно Гърция и Кралство Сърбия, Хърватско и Словения¹. Беше съобщено, че между членовете на нашата делегация ще бъдат между другото Багряна, Далчев и Панчо Владигеров. Помислих, че ще бъде добре да представим гостите поети с преводи на техни произведения. Предложих на Клеон и той се съгласи с радост. Тогава нашата литература, особено поезията, беше непозната в нашата южна съседка. Направих му подстрочници на две стихотворения на Багряна - „Вечната и святата" и „Бретан", ако не се лъжа. А от Далчев - „Повест" и „Стаята". И двете харесаха на Клеон и той ги преведе почти с вдъхновение. Спомням си например стиховете на Далчев:

И ден и нощ, и ден и нощ часовникът люлее

свойто слънце от метал,

което на гръцки звучеше така:

Ке мера нйхта, мера нйхта то ролби кунаи арга

то металино ту йлйо

-абсолютно вярно и по ритъм, и по смисъл.

Още преди пристигането на делегацията преводите бяха обнародвани в най-голямото литературно списание „Естия".

Далчев не пристигна с делегацията. На обяда, който нашият пълномощен министър Шишманов даде на гостите, побързах да се похваля на Багряна, че сме превели и обнародвали нейни стихотворения. Реакцията на голямата - и колко красива тогава! - поетеса беше малко неочаквана. С доста строг тон ме попита кои стихотворения сме превели, кой ги е превеждал и защо не сме се обърнали към нея, за да ни каже тя кои би желала да се преведат. Обясних й, че преводачът е един от най-добрите поети и преводачи на френска поезия, известният критик Кл. Парасхос. И че подстрочниците съм правил аз. Багряна запита дали знам достатъчно гръцки, за да не направя груби грешки. Тук се намеси Шишманов, който обясни на Багряна, че знам добре езика.

Можете да си представите огорчението ми: вместо да получа дума на благодарност, бях обсипан със съмнение и недоволство. Едва много по-късно, в 1966 г., когато се срещнах със Сеферис във връзка с превода ми на негови стихотворения, си спомних за реакцията на Багряна и я разбрах. С риск да се отделя за миг от епохата, която описвам, ще разкажа за тази среща. Бях готов в 1966 г. с избраните преводи на нобелиста, поета, когото бях започнал да чета още в 1937 г. по препоръка на Костас Варналис. Използвах една екскурзия до Гърция, за да се срещна със Сеферис с мисълта да го помоля да напише предговор за нашето издание. Той беше вече пенсионер и живееше в Атина. Обясних по телефона кой съм и защо желая да се срещна с него и Сеферис ми определи ден и час да го посетя. Посрещна ме по-скоро сдържано. Знаех, че изобщо той не бил много общителен. Разказах му накратко как и кога съм се запознал с неговата поезия и че след години работа върху преводите съм подготвил един том негови стихове, който ще излезе не след дълго. Изслуша ме мълчаливо, после запита кои произведения съм включил. Бях взел със себе си препис от моя ръкопис. Изброих му ги. Той кимна, мисля, одобрително, после каза: „От разговора виждам, че знаете гръцки. А сам занимавал ли сте се с поезия?” Отвърнах, че и аз пописвам стихове, но съм превеждал много гръцки поети в Антологията от 1960-та. Той пак кимна и запита дали мисля, че използва главно свободен стих, или употребява ритми... Отговорих, че в много случаи съм усетил различни ритми, макар и начупени, и съм се постарал да го предам в превода. Тогава той каза: „Прочетете ми някой от преводите ви на български.” Прочетох един откъс от поемата му „Роман”. Изслуша го внимателно и като свърших, ме помоли да преведа от български на гръцки същия откъс. Макар и със спиране и заекване, изпълних и това желание на автора. След известно мълчание Сеферис каза: „Добре, ще ви напиша малък предговор за вашето издание”. Но ме предупреди да му съобщя няколко месеца преди отпечатването и да му се обадя кога ще излезе книгата. Въпреких притеснението, което изпитах при този строг изпит, останах много доволен. Знаех, че Сеферис не пише лесно текстове.