Най-доброто от GRReporter
flag_bg flag_gr flag_gb

Откъси от мемоарната книга на Стефан Гечев "Моите гръцки приятели"

08 Септември 2015 / 16:09:19  GRReporter
7992 прочитания

Тогава Атина беше неповторим град. Имаше облик, атмосфера, с тази хармонична смес от древната Атина и съвременната, но построена пак по начин, който не се бие, а се допълва някак с древните паметници. Големите улици „Акадимиас”, „Панепистимиу”, „Стадиу”, които завършваха на площада на съгласието „Омония”, бяха оградени със здания, облицовани с мрамор, някои в класически стил. Даже новостроящите се здания се стараеха да се приспособят към стила на града. И тогава имаше доста коли, но те някак си бяха в правилно съотношение с размерите на улиците и жителите на града. И морето. От Стария Фалирон чак до Вулиагмени - чисто, теменужно, с малки плажове и приятни таверни, където можеше човек да яде току-що уловена от морето риба, с чаша уханна рецина. А и в града можеха да се намерят такива приятни кръчмички. Живеех близо до площадчето „Колонаки”, което тогава съвсем не беше толкова аристократично студено. Тогава там имаше народни кафененца, евтини тавернички, където обичаше да се отбива моят приятел барба Коста Варналис.

Няма да говоря за голямата поезия, създадена между двете войни. Тя е добре известна на нашите читатели от двете антологии на новата гръцка поезия (1960 и 1976 г.). Достатъчно е да припомним, че Гърция е единствена, струва ми се, страна с двама лауреати на Нобелова премия - и двамата поети.

Едни от най-колоритните традиции на Атина открай време са били нейните „типове” - хора, забележителни с някакви свои странности или чудатости, с които са били известни на целия град. Един такъв тип в миналия век бил барба Янис, песента за когото хората си спомнят и досега.

Този барба Янис, живял в Атина около средата на XIX в., бил грънчар. Сам изработвал стомните и съдовете, натоварвал ги на магаренцето си и тръгвал да ги продава из атинските сокаци, като високо славел стоката си. Вървял, облечен по селски, бос, самият той доста поизмърсен. Но в неделя, в някое луксозно заведение, се явявал към обяд нашият барба Янис, преобразен на истински джентълмен. Казвам „нашият”, защото - представете си - този атински „чешит” бил българин. Знаех за него, знаех и песента му, но едва в голямата гръцка енциклопедия на „Пирсос” прочетох, че бил българин и че след Освобождението се върнал в родината си и станал съдия. А песента, която и досега по-старите атиняна, е тази:  

Барба Яни с твоите стомни и със

стомничките ти гледай да не те измами

булка някоя лукава муленцето да ти вземе с

опашката му да останеш.

Изкушавам се да цитирам в общи линии част от описанието на барба Янис, както е дадено в енциклопедията „Пирсос”, том 2: „През седмицата той обикалял с магарето си, облечен в дрипави дрехи, бос, с кожен калпак на главата. Но в неделя и празнични дни се появявал облечен по най-последна мода. Бил висок, слаб, рус, с големи мустаци, сини очи и достойно държане. Бил облечен с редингот и раирани панталони, заострени чепици, бяла жилетка и часовник на златна верижка, цилиндър, наметнат с пелерина по испанска мода, така приличал на испанския крал Карлос V, както го представяли в театъра. Вместо поводите на магаренцето държал в ръка елегантно бастунче със сребърна дръжка. Грънчарят от обикновените дни се превръщал в английски аристократ, който излиза от черкова.”

През празниците влизал най-често в кафенето „Красива Гърция” или в друго - „Солонско”, посещавани от най-отбраното атинско общество. Надвечер отивал да слуша публичния концерт на площада „Синтагма" на оркестъра на атинския гарнизон. След това се разхождал по най-дългата тогава улица „Панепистимиу”. Това преобразява-не на барба Янис грънчаря привличало вниманието на атиняните и той станал обществено зрелище. Вестниците, особено хумористичните, пълнели колоните си с негови прояви, нещо, което не правели за никой друг виден човек в града.

Когато се появявал, духовият оркестър прекъсвал да свири Гуно или Белини и започвал да свири неговата песен, а тълпата го заобикаляла и пеела в хор. Понеже появата му предизвиквала всеобщ интерес и оживление, където се появявал, канели то и в театъра в Пирея, като съобщавали предварително, че ще присъства и барба Янис.

Но след края на Руско-турската война и Освобождението на България барба Янис изчезнал. След известно време се разчуло, че се бил върнал в България, където бил роден, и че в Атина бил живял под фалшиво име, защото бил избягал от родината си поради гонение от турците, че бил видна личност в България и като се върнал, бил назначен за съдия в София. Но истината била, че той живеел в София като обикновен достоен гражданин, вече не грънчар, но и не носел нито редингота, нито цилиндъра си.

Би било интересно наистина да се разбере кой всъщност е този оригинален българин.

 

Категории: Стефан Гечев Моите гръцки приятели откъс мемоари
ПОДКРЕПЕТЕ НИ!
Съдържанието на GRReporter достига до вас безплатно 7 дни в седмицата. То се създава от високопрофесионален екип от журналисти, преводачи, фотографи, оператори, софтуерни специалисти, дизайнери. Ако харесвате и следите работата ни, помислете дали да не ни подкрепите финансово със сума, каквато вие изберете.
Subscription
Можете да ни подпомогнете и еднократно:
blog comments powered by Disqus