Галерия

1

- Става въпрос за най-масовото убийство на солунски граждани случило се въобще някога (1943-1944), другаде (в Аушвиц), с жертви някои други (евреите са били други за православния, гръцкоговорящ народностен елемент) и извършители някакви чужденци (германските нашественици). Дават ли основание споменатите параметри това престъпление да бъде изключено от историята на града? Тази позиция застъпи неговият Общински съвет през лятото на 2008, отказвайки да включи Солун в „Мрежата на градовете-мъченици в Гърция“. Единият аргумент бе, че изтребването на 91% от солунските евреи (истинският процент е 96%), не превръща Солун в град-мъченик, тъй като престъплението „е било извършено извън Солун“! Приблизително петдесетте хиляди солунски евреи загиват, биват убити „някъде другаде“, следователно това събитие не е част от историята на града. Вторият - че евреите са населявали града „само“ в продължение на петстотин години! Освен историческата грешка, защото петстотингодишно съществуване има сефарадската общност, тоест на испаноговорящите евреи, докато евреи са населявали града от 1-ви в. сл. Хр., аргументът, така или иначе, е абсолютно несъстоятелен, тъй като, разбира се, и много по-малко от петстотин години са достатъчни, за да остави своят отпечатък върху историята на един град една дейна общност (в продължение на доста векове и най-многобройната негова общност). Така Солун пропуска не само шанса да се включи в мрежа от градове, а главно възможността за себепознание, увековечавайки една системна забрава. Призраците за съжаление си остават призраци, вместо наистина да се превърнат в минало и преживяна травма.

- Подробно се спирате на проблема за идентичността на солунските сефаради и идентичностите въобще, в текста „Посветителско пътуване в сефарадски Солун“ за мемоарната книга „Спомени от един живот и един свят„ на дългогодишния председател на израилтянската общност в града Андреас Сефиха, обработена авторски от журналистката София Пакалиду. Как е променят те, как се променя политиката към открояване на мултикултурния облик на този град?  

- Евреинът е пар екселанс „другият, различният“, а гръцкият национален наратив към 80-те години не включва евреите. Публикациите и дискусиите започнаха да зачестяват от деветдесетте години насам. Съпротивата, Гражданската война, основната историческа травма на гръцкото общество бяха също теми-табу. На друго място, в книгата ми „Младежи във водовъртежа на окупирана Гърция“ (изд. Естия, 2008) третирам тези въпроси. Питам се в каква по-голяма степен е възможно да бъде белязана историята на един град от изтреблението на населявал я народностен елемент (носител на абсолютно своеобразна култура - сефарадската), която в продължение на  450 години (от 1492 - изгонването от Испания до 1943 - депортацията от нацистите) е представлявала най-многолюдната и жизнена част от неговото население? Онази, вдъхнала отново живот на почти обезлюдения в началото на 16п-ти век османски град, за да го превърне в „Madre de Israel“, в  „Йерусалим на Балканите“ и да накара сефарадската култура да блесне, не само в западния, но и в източния край на Средиземноморието, и разбира се, чак до дълбокия балкански хинтерланд. Така 16-ти век се превръща в златен век за солунското еврейство, но и града, тъй като то е съставлявало неговия най-силен етнически елемент. Престъплението оставя многопосочни следи върху тялото на самия град.  
Напоследък обаче нещата се променят. Проявите, с които през март миналата година в Солун, под егидата на Общината, по инициатива на кмета на града Янис Бутарис, бе отбелязана седемдесетата годишнина от отправянето на първия ешалон с две хиляди гръцки евреи за Аушвиц, показват, че е задухал различен вятър. По такъв начин колективната ни памет ще стане по-отворена, а обществото ни ще спечели себепознаване и нова изострена сетивност спрямо всякакви прояви на расизъм. Защото паметта за геноцида над евреите в Европа е, и трябва да бъде, емблематична за всички жертви на расизма.

- Какъв е по-широкият тематичен кръг на книгата?