Галерия

1

Здравка Михайлова    
специално за GRreporter

След като вече няколко години историкът Одет Варон-Васар е ключова фигура в официалната церемония в Атина, с която се отбелязва 27-ми януари, Международния възпоминателен ден за Холокоста, тази година тя изнесе встъпителна лекция в Париж на проява по този повод, съорганизирана от ЮНЕСКО и гръцкото представителство към международната хуманитарна организация. На нея приветствен адрес поднесе посланикът на Гърция в ЮНЕСКО Катерина Даскалаки, а  изказването на Одет Варон предхождаше прожекцията на документалния филм „Прати целувки на децата” (2011-2012), на която присъства и неговият режисьор Василис Лулес. Филмът обединява свидетелства на оцелели от драматичните събития по време на нацистката окупация в Гърция, които като деца са били укривани в гръцки християнски семейства. Около шестотин млади хора също така са оцелели в този период и са били измъкнати от нацисткия обръч и укрити в провинцията.
Професорът по нова история от Атинския университет Хаген Флайшер пише за кинотворбата: „Режисьорът не се е стремил да направи още един драматичен филм за Холокоста, а е искал да фокусира вниманието си върху приглушения страх и изолацията, преживени от децата в условия на крайна анормалност. Емоциите на зрителя не биват изнудвани, разказвачите говорят спокойно, с непосредственост, без всякакво словесно излишество. Проличава смелостта на хората, на (не само формално зовящите се) християни, които са рискували живота си, укривайки и помагайки на тези деца. Същевременно е загатнато и продължаващото западане на еврейските общности в страната след края на хитлеристката окупация. Нормалността на живота е изчезнала, нищо вече не е същото. Една от героините във филма Розина Пардо пояснява: „Вече съм се освободила от омразата. Мразя единствено тези, които се опитват да подражават на ОНЕЗИ“. Розина изгражда мостове. “Но не за онези, които дебнат, за да ги разрушат. Дълг на всички нас е да бъдем нащрек“.
Посветената на паметта на жертвите проява в Париж бе под общия общ наслов, заимстван от заглавието на книгата на Одет Варон „Изплуването на  една трудна памет” (изд. „Естия”, Атина 2012). Както се отбелязва в съобщението на международната хуманитарна организация, „нацистката  окупация на Гърция е особено брутална в цялата страна и катастрофална за нейната икономика, без да се смятат 250.000 жертви (на екзекуции, депортации, смърт, глад). Членовете на многобройната и процъфтяваща еврейска общност в Северна Гърция, а и в други райони на страната – от Централна Гърция до Крит, (около 67.000) са депортирани и избити“.
Родена в Атина през 1957, следвала в Атинския университет и в Института за новогръцки проучвания в Сорбоната, Одет Варон-Васар от години са занимава с тази проблематика. Преподава история в гръцкия Свободен университет, води семинар към Еврейския музей, на който се обсъждат пресечните точки между история и литература в свидетелствата на оцелели от Холокоста световноизвестни автори като Примо Леви, Жан Амери, Имре Кертес, Арон Апелфелд. През 2005 е удостоена с отличието „Дама на Ордена на изящната словесност и изкуствата на министерството на културата на Франция (chevalier des arts et des lettres). Тя е член на Дружеството за изследване на новия гърцизъм „Мнимон”, член-съосновател на Дружеството за изследвани на гръцкото еврейство. Превела е на гръцки произведения на А. Дюбю, Ф. Бродел, Г. Флобер, Х. Семпрун, Албер Коен, с чието творчество се занимава системно. Била е издател и директор на списание „Метафраси” за преводна литература и теория на превода. Ето интервюто, което Одет Варон-Васар даде специално за GRReporter.

- Подготвя се за печат второто издание на вашата книга „Изплуването на една мъчителна памет. Текстове за геноцида над евреите“. Какво обединява седемнайсетте студии в нея, коя е свързващата ги брънка и техният основен тематичен кръг?