Галерия

1

- През осемдесетте години и в международен аспект паметта за изтреблението започва да се налага в колективната памет на западните общества, като Аушвиц се превръща в метоним на геноцида. Оцелелите започват да пишат масово за Холокоста от осемдесетте години насам. Кога назрява в Гърция времето за това мъчителното вербализиране на спомена, кога са публикувани първите свидетелства на оцелели гръцки евреи и кои са най-характерните сред тях?
    
- През 1982 в Солун е издадено първото от тях, това на Хайнц Куньо „Преживях смъртта: дневникът на номер 109565“, Павлос Симха издава „Семейство Димитриу“ (Солун, 1988). В атинско литературно списание излиза мемоарния текст на Сам Профета „Солун-Аушвиц“. В края на десетилетието излиза от печат в Атина  свидетелството на Бери Нахмиа „Вик за утрешния ден“, което има многоизмерно значение. Деветдесетте години познаха „бум“ на интереса около тази тема в Гърция. Тук трябва да спомена изданието с автори Ерика Куньо-Амарильо–Албертос Нар „Устни свидетелства на солунските евреи за Холокоста“, под редакцията на преподавателката от Солунския университет Франгиски Абадзопулу (Солун 1998). Също книгата на Ерика Куньо-Амарильо „Петдесет години по-късно…Спомени на една солунска еврейка“, също под редакцията на Абадзопулу. Книгата е преведена на английски, френски, немски и др. езици. Ще подчертая значението на преводите. Едно гръцко свидетелство „проговаря“ на европейски езици, напомняйки на западноевропейците, че нацистките гонения не се изчерпват с Централна и Източна Европа, а стига до егейското крайбрежие и нашите окъпани в слънчева светлина острови и пристанища. Споменавам това, тъй като често пъти този факт бива забравян или подценяван в чужди издания, музеи, на конгреси, които претендират да представят цялостен поглед към геноцида над евреите. Тоест, често пъти случаят на Гърция отсъства напълно или неговото споменаване е съвършено непропорционално на мащаба на гоненията – Солун е подминаван с две думи. Смятам, че това „мълчание“ – още едно мълчание тегнещо над еврейските геноцид – е свързано със сефарадския произход на повечето от тях. В съзнанието на евреите на Запад твърде често Холокостът е смятан за случай от Централна и Източна Европа. Полша, Унгария, Германия, Чехословакия, Австрия несъмнено са страните платили най-тежкия кръвен данък. Тъй като става дума за евреи ашкеназим с общ език идиш, често пъти геноцидът е считан за явление отнасящо се само до тях. Затова и преводът на гръцки еврейски свидетелства е толкова важен.   
През 1994 излиза специален брой на сп. „Синхрона тема“, посветен на темата, а през последвалите години са преведени значимите книги на Марк Мазауер  „Солун, град на призраци. Християни, мюсюлмани и евреи 1430-1950”, (изд. „Александрия”, Атина 2007) и „Корона и свастика. Гърция през Окупацията и Съпротивата 1941-1944“
“(изд. Папазисис, 1995) на Хаген Флайшер, съдържащи глави за изтреблението на гръцките евреи. Така, около 1995 г. вече започва да се формира една първа библиография.

- Какво бихте отговорили на онези, които смята „Дневника на Анна Франк“ за литературна мистификация, както и че никога не е съществувал геноцид над евреите, нито неговия символичен инструмент - газовите камери?