Галерия

1

- Планът за изтреблението на евреите потенциално включва и изличаването на спомена за него. Всичко е било планирано по такъв начин, че да не останат оцелели, които да разкажат за случилото се. Мълчанието е една от координатните оси на „окончателното решение“. Пиер Видал-Наке дава най-добър отговор на ревизионистите на Холокоста, според които „окончателно решение“ никога не е било прилагано, според тях, то е предвиждало само експулсиране на евреите на изток, изпращането им в Полша, и е измислица на пропагандата на Съюзниците, особено на ционистите. Пиер Видал-Наке е познат в Гърция като виден изследовател на света на антична Елада. Той принадлежи към онези обновили древногръцките изследвания във Франция и променили погледа спрямо древна Гърция Общите му изследвания с Жан-Пиер Вернан, привлякоха интереса на една по-широка публика.
По-малко известен ни е един друг аспект от заниманията на активиста Видал-Наке – като историк на съвременната историография. Две каузи го спечелват през живота му: войната в Алжир и отричането на геноцида над евреите. И двете се преплитат в  биографията му, и на двете той служи встрастено. Той е бил само на четиринайсет години, когато изгубва родителите си. Гестапо арестува през май 1944 г. в Марсилия Люсиен и Марго Видал-Наке като евреи, и след като подлага баща му на мъчения като участник в Съпротивата, ги депортира в Аушвиц, откъдето никога не се завръщат.
Знаем с какво закъснение националните историографии включват престъпление, каквото е изтреблението на „техните” евреи, сред колективните травми от Окупацията и Войната. Френската историография не представлява изключение, нито, впрочем, гръцката. И така, когато мнозина мълчат, а други подценяват значението на ревизионисткото слово, Видал-Наке ще напише един първи текст със заглавие „Айхман от хартия”. В тази основополагаща в библиографията, даваща отпор на отрицателите на изтреблението статия, публикувана в списание „Esprit” (1980), Видал-Наке деконструрира лъжата и нейните механизми. Френският ревизионизъм отрича нацистките газови камери и изтреблението на  умствено болните, евреите и циганите, както и на народи, смятани за „от корен” по-низши, особено славяните. Онова, обаче, което той най-вече отрича е планът за изтребление на евреите в цяла Европа. През 1978 Пиер Видал-Наке смята за обезпокояващо измерението на това начинание, като схваща, че истинската цел не са нито циганите,  нито душевно болните, а евреите. Сред аргументите в арсенала на ревизионистите също е и този, че хитлеристка Германия не носи най-тежката отговорност за Втората световна война, че броят на еврейските жертви на нацизма е много по-малък, отколкото се говори. Що се отнася до броя на погубените в Аушвиц, евреи и неевреи, той е около 50.000. [Ако това беше истина, за Аушвиц щеше да бъде достатъчно само еврейското население на един Солун!] Признатият днес брой на жертвите е 1.100.000, от които 960.000 евреи.
Пиер Виал-Наке има търпението да покаже в поредица текстове, публикувани основно през осемдесетте години, че отрицателите на изтреблението са изопачили източниците и са изградили тази гнила лъжа, убивайки за втори път 5.660.000 европейски евреи, загинали в нацистките концлагери, без никога да е бил намерен и един гроб.

- В една от вашите студии „Проблематика на музеите на Геноцида и съпротивителното движение: европейски и американски модел“ прокарвате паралел между сходствата и различията в подхода към съхраняването на паметта в Европа и отвъд океана? Които са основните изводи при това съпоставяне?