Галерия

1

- Аз поставям въпроса без да му давам отговор: кой тип музей в последна сметка обслужва по-добре каузата на съхраняването и предаването на паметта за тези събития? Трябва ли един музей, посветен на този период, да въздейства толкова силно емоционално върху чувствата? Дали драматизираният начин е най-резултатният подобно пространство да докосне днес посетителя? Тъй като обаче съществува един вид „европейски научен снобизъм”, който говори за „американизиране на геноцида” по начин по-скоро неусетен и арогантен, не бих искала да се създаде впечатление, че лично аз го споделям, когато коментирам тези музеи. Просто бих искала тези наблюдения да бъдат отправна точка за критически размисъл по въпроса.
Дали отговорът е еднозначен или може би всяко общество в крайна сметка създава типа музей, който по-добре съответства на неговите потребности? Дали „агресивността” на американските музеи (и особено на този във Вашингтон) ще създаде едно пренасищане у посетителя, като рискува да предизвика обратния резултат: тоест, той да си тръгне с желанието час по-скоро да забрави този ужас? От друга страна, как да успее един музей да прокара посланието до хора, които в голямото си мнозинство нямат ни най-малка представа от събитията, като при тях отсъства чувствителността на европейците по този въпрос, каквито са например младите жители на Лос Анжелес от азиатски и мексикански произход, които са стотици хиляди, а и по-младите американци въобще? Дали един „по-дискретен” музей, където посетителят е длъжен да изразходва много време за четене и размисъл не би бил пълен неуспех в това общество, квинтесенция на зрелищното и консуматорското? Въпросът е  много сложен и го оставям отворен.                 

- Епилогът в книгата ви със заглавие „Ден в памет на геноцида над европейските евреи“ носи като мото думите на Ели Визел: „Палачът убива винаги два пъти, вторият чрез забравата“. Защо 27-ми януари е избран за Международен ден на възпоминание?

- На  27 януари 1945 части от Червената Армия, при настъплението им през Полша, се озовават пред Аушвиц без да са го търсили или да са имали за цел освобождаването му, тъй като освобождаването на лагерите не е било сред непосредствените цели на Съюзниците. Германците са опразнили лагера преди няколко дни, подкарвайки със себе си в „поход на смъртта“ 58.000 затворници. В лагера са останали седем хиляди затворници в окаяно състояние, които блуждаят като  призраци,  търсейки оскъдна несъществуваща храна. Един от тях е Примо Леви, пар екселанс свидетелят от Аушвиц, автор на хуманистична трилогия, първа част от която е „Ако това е човекът“. Стотиците хиляди, намерили смъртта си в лагера, докато е действал, са намерили гроб „само във въздуха“, както ще напише друг, самоубил се също като Примо Леви, оцелял от лагерите на смъртта – поетът Паул Целан.
Ако датата на освобождаването именно на този лагер е призната от Обединените Нации като „Международен ден за възпоминание на жертвите на Холокоста и предотвратяване на престъпления срещу човечеството“, то е защото в газовите камери на Аушвиц-Биркенау са умъртвени 960.000 евреи, тоест, най-големия брой съответстващ само на един лагер и приблизително една пета от общия брой (5.660.000 евреи), изтребени в организирания от Третия Райх геноцид. В същия лагер заради „чистотата на расата“ са избите и 21.000 цигани, намират смъртта си 75.000 полски католици участници в Съпротивата, 15.000 съветски военнопленници и 15.000 пленници от други европейски страни. От 960.000-те евреи, 60.000 са били гръцки евреи, цифра увеличаваща процента на изтребление до 82% от довоенния брой на общността. Най-голям дял има Солун с 48.000 жертви, чиято многобройна общност с дълголетната й история и блясък, е изтребена почти до крак. И други общности, каквито са всички в Северна Гърция, но и тези на Родос и Керкира, също са унищожени с над 90%. Тоест, Гърция има всички основания да почита тази годишнина.     

- Какъв е влаганият в това възпоминание символичен смисъл?

- От една страна то е институционализирано, отделен въпрос е доколко е познато и оползотворено. Неслучайно годишнината е учредена от европейските министри на образованието през 2002 и е приета през 2005 от ООН, а що се отнася до Аушвиц, той е Паметник на световното наследство, признат от ЮНЕСКО. Денят на възпоминание има съвсем ясно изразен педагогически и отворен към обществото характер. Травмата е не само еврейска, вината не се отнася само до германците, трагедията се е случила в сърцето на Европа, нейните епизоди са се разиграли във всеки голям европейски град, тоест, това е страница от европейската история и тя касае всеки европейски гражданин – днешен и преди всичко утрешен.   

Размисълът около „Холокоста“ (при който обществата го осъзнават и приемат като културна травма, тоест, от началото на осемдесетте години и след това) трябва да заема централно място в съзнанието ни на европейски граждани, не само като изтребление на милиони хора и цивилизационна катастрофа, а като екстремен опит за отменяне на човешката същност. Тази, която не само е умъртвявала, а буквално е лишила от човешката им принадлежност милиони хора единствено заради техния произход. На 27-ми януари се почита паметта не само на жертвите на еврейския „Холокост”, този ден е емблематичен за всички жертви на расизма и на всяка изолация. В този смисъл той е по-актуален от всякога, тъй като нови форми на расизъм и антисемитизъм се надигат в Европа от двайсети и първи век.

- Откога се отбелязва тази годишнина в Гърция?