Галерия

1

Друг велик гръцки вазописец от нaй-плодотворната за гръцката керамография епоха – Макрон, също е изобразявал сцени на палестрата. Един негов червенофигурен киликс от 480 г. пр. Хр., съхраняван в Лувъра, е отразил един друг характерен аспект от случващото се там, но не тренировки на младежите, а размяната на еротични подаръци между εραστής и ερωμένος (Обр. 23). Това, че сцената е ситуирана на палестрата, е индикирано от окаченото на стената опаковано гимнастическо снаряжение, съдържащо гъба, арибал, стригила и гири. Както вече бе споменато, палестрата е привилегировано място, където "любовниците" са наблюдавали и са се възхищавали от голотата на техните млади възлюбени. В случая влюбените мъже поднасят на своите любими по един заек, който като едно от най-активните в сексуално отношение животни, е традиционен еротичен символ.

         Всички тези спортове се срещат и в състезанията, които се провеждат по време на празниците в големите светилища и понякога е трудно да се разграничат тренировките на младежите от тези на атлетите, които се стремят да станат професионалисти. Но въпросът не се поставя към края на VI в. пр. Хр., когато изображенията на атлети са особено многобройни и тренировките на палестрата са характерни занимания на младежта. Впрочем, на Олимпийските игри или в Атина по време на игрите в празника на Панатенеите, някои състезания са запазени за децата. Това потвърждава важността на тази част от образованието, която се стреми да направи тялото хармонично, колкото и духа.

         Извън палестрата, плуването е трябвало да се практикува също, дори ако то се среща много рядко в изображенията по керамиката и особено – в сцените със жени. То не е засвидетелствано в програмите за състезанията и не представлява спортна дейност, но това не пречи да бъде познато занимание. Един израз, като този, който се употребява, за да се опише един глупак: "Не знае нито да чете, нито да плува" изглежда отбелязва една практика, наистина популярна, тъй като морето в Гърция е навсякъде (Villanueva-Puig 1992, 34).

         Накрая, практикувана е също така и ездата – един наистина аристократичен спорт. Вазописците са изобразили млади конници върху риещо с копита ездитно животно, като конника, украсяващ един киликс на Евфрониос (Обр. 24), един от най-известните художници от групата на "Пионерите", който е подписал с името си множество съдове. Той е в облекло на пътник, с петас (πέτασος) на главата и боти на краката, в къс хитон, а отгоре – с къса тракийска наметка, дебела и извезана.

Често конникът се явява в един изцяло военен контекст. Това ни припомня, че на 18 години, образованието на младия атинянин завършвало с две години чисто военно обучение – т.нар. ефебия (εφηβεία), която го подготвяла за неговата дейност като защитник на града. Трудно е да се отделят сред изобилието от военни изображения върху керамиката, сцените, които са свързани с военното обучение, от чисто военните сцени.

         Върху киликса на Евфрониос (Обр. 24) изображението на конника е допълнено с надпис: ΛΕΑΓΡΟΣ ΚΑΛΟΣ (=Леагрос е хубав). Връзка между персонажите, обозначени с името на Леагрос е малко вероятна. Това име се среща върху доста голям брой съдове с разнообразни сюжети и се свързва най-вероятно с прославата на един хубав младеж от това време. Това ни въвежда в известна степен и в образователната система, която е широко представена във вазната живопис, тази на комплексната връзка, която се изгражда между младо момче (ερομένος) и неговия възрастен любовник (εραστής), която също има възпитателна стойност. Тази връзка, основана върху привличането, свързва младото момче с по-възрастен мъж, който представлява едновременно негов модел за подражание, негов водач и първоучител. С други думи казано, педерастията е била част от т.нар. пайдейа (παιδεία) – т.е. образованието. Многобройни рисувани съдове, особено между средата на VI в. пр. Хр. и средата на V в. пр. Хр., изобразяват зрели мъже с бради да разговорят с млади, голобради момчета, да ги галят, да ги прелъстяват или да им подаряват характерни подаръци: петел (Обр. 25, 30- b), заек (Обр. 23, 25-а, 28, 29, 30), парче месо (Обр. 26) или дори кесия с пари (Обр. 25-b, Обр. 27). Тази връзка, основана на хубавата външност на младото момче, намира в упражненията на палестрата особена привилегия, за която комедиите от това време често намекват. Не бива да се забравя също, че древногръцкото общество от тази епоха е андроцентрично и е съблюдавало силно изявена полова сегрегация (Villanueva-Puig 1992, 39).

         Едно от най-ранните и същевременно от най-известните изображения на сцени с размяна на еротични подаръци е върху чернофигурен атически скифос на вазописеца Амазис, датиращ от ок. 540 г. пр. Хр., съхраняван днес в Лувъра (Обр. 30). Декорацията, обикаляща съда представя разговори между мъже и ефеби и между мъже и жени. Всички персонажи са голи. Венци и един арибал са закачени в полето.

         Върху едната страна, центърът е зает от един брадат мъж, държащ лента, застанал срещу една жена, държаща венец и лотосова пъпка. Встрани са обособени две двойки от по един брадат мъж, предлагащ животно на ефеб: единият мъж предлага петел, а другият заек. Двамата младежи държат по едно копие и венец; този в ляво носи също така един арибал в дясната си ръка. Под всяка от дръжките един отделен персонаж е обърнат към тези двойки: в ляво, един млад голобрад мъж, коленичил, държи пантера (Обр. 30- b), а в дясно, брадат мъж, седнал върху сгъваемо столче, държи върху коленете си кокошка (Обр. 30-а).