Най-доброто от GRReporter
flag_bg flag_gr flag_gb

"Гръцката любов" или педерастията като образователна институция

03 Декември 2015 / 10:12:05  GRReporter
17039 прочитания

Сократ е дал най-чистия пример, почти неповторим, на образование, основано на любовта. След него, Платон ще стане любовник (и както изглежда не "платонически") на Алексис и на Дион, след това неговите наследници начело на Академията, след неговия племенник Спевсип[8], ще бъдат често избирани, така да се каже – според принципа на "педерастичното осиновяване". Според Диоген Лаертски, Ксенократ[9] е бил любовник на Полемон[10], който пък обичал Кратес[11] (Διογ., Βίοι, IV, 1-4). Стоиците по примера на Зенон, основателя на Портика[12], ще бъдат също, в по-голямата си част горещи застъпници на момчешката любов (Flacelière 1960, 106).

Според H.-I. Marrou, в древна Гърция, връзката на учителя с ученика е била винаги нещо от типа на "любовник и любим". По принцип, възпитанието е било по-малко техническо наставление, отколкото съвкупност от грижи от страна на един по-възрастен, изпълнен с нежна загриженост за израстването на един по-млад, изгарящ от желание да отговори, като се покаже достоен за тази любов (Marrou 1960, 62).

Разбира се, не всички атиняни можели да изпратят децата си при трима различни учители и несъмнено голям брой деца трябвало да се задоволят само с уроци при граматик. Да си припомним анекдота, свързан с един атинянин, който помолил Аристид през 482 г. пр. Хр. да напише името на самия Аристид върху парче керамика (остракон) за остракизъм[13], защото той не можел да пише. Все пак, практиката на остракизма предполага едно достатъчно дълго разпространение на писмото. Може да се отбележи, също така, че между хитреците – персонажи в комедиите на Аристофан, Стрепсиад от "Облаци" правел сметките си сам и че Агоракрит от "Конници" познавал буквите, но само малко, както той самият отбелязва. Разбира се, навлизат промени и има развитие именно в съдържанието на трите преподавани дисциплини. Един диалог в комедията на Аристофан "Облаци", представена през 423 г. пр. Хр., подчертава достойнствата на старото образование в сравнение с новото, което под влияние на софистите е придало по-голямо значение на интелектуалното образование и намалило физическите упражнения: "…Бляскав и свеж като цвят, ще прекарваш по спортни игрища и не ще дрънкаш плоски заядки навред по площада, тъй както е днеска, и не ще бъдеш влачен по разни делца на циции, клеветници, менти, а ще слизаш в оназ Академия там, под маслините свети ще тичаш, на главата с тръстиков венец, а до теб ще се движи връстникът ти мъдър и ще дъхаш на тис, на спокоен живот, на топола със сребърни листе, ще се радваш на ведрия пролетен ден, в който бряст и топола си шепнат. И постъпиш ли както съветвам те аз и към тези неща си отправиш ума, ти ще имаш навек и бляскава кожа, и мощни гърди, и плещи широки, и сдържан език, и задник развит, и мъничък член… Но ако ти практикуваш днешните нрави, най-напред ти ще имаш блед тен, тесни рамене и слаби гърди, дълъг език, отпуснат задник и голям член…" (Αριστοφ., Νεφ., 1002-1019).

         Все пак, едно грижливо образование включва три вида обучение и този аспект от живота на древните елини е широко засвидетелстван, освен в писмените извори, и в керамичната живопис. Почти всички известни вазописци от архаичната и класическата епоха са отразили в своите произведения образованието – и интелектуално, и физическо, на най-младите представители на гръцкото общество. Особено активни в това отношение са били художници като Евфрониос, Дурис, Фидиас, Макрон, и Онесимос.

         Един от най-известните паметници със сцени на обучение е един атически червенофигурен киликс на вазописеца Дурис и грънчаря Питон, датиращ от ок. 480 г. пр. Хр. и съхраняван днес в музея в Берлин (Обр. 1). Върху външните стени на съда са изобразени сцени на обучение при учителите по четене, писане и музика. В едната сцена (Обр. 1-a) е представено най-вероятно коригирането на писмено упражнение: учителят държи върху своите колене – а не върху мебел, восъчната табличка, върху която пише, с помощта на стило, държано в дясната ръка. В друга от сцените (Обр. 1-b), в центъра е седнал учителят, който държи едно руло, чийто текст е написан така, че зрителят, наблюдаващ съда да може да го чете. Касае се за епически стих, споменаващ реката на Троя: "Музо, намери за мене, по бреговете на Скамандър, началото на моята песен". Младият мъж пред него рецитира и написаният текст служи за контрол. Знае се, че изучаването на поезия, и по-специално на поемите на Омир, заема важно място в програмата, по която се обучават младите хора. В ляво е изобразен урок по музика: учител и ученик, седнали един срещу друг, всеки държащ лира (Обр.1-c). Върху другата страна на киликса, са представени инструменти за писане: восъчна табличка и стило, държани от персонаж, седнал в центъра. Една друга табличка е окачена на стената. На стената, също така, е изобразен закачен и един предмет във формата на кръст – това е един вид "чертожна линийка", помагаща на учениците да разполагат буквите на една линия и точнο едни под други, според разположението, наречено στοιχηδόν, познато ни по надписите от тази епоха (Flacelière 1959, 123). Дурис е изобразил и урок по авлос (αυλός=двуцева флейта), духов инструмент, един вид обой, докато други лири и един калъф за авлос са все още закачени на стената (Обр. 1-d). Един брадат персонаж, облечен в надиплен химатион и седнал върху табуретка, присъства на сцените от всяка страна на киликса (Обр. 1-e). Предполага се, че това е педагогът – робът, натоварен да придружава ученика.

Категории: Гръцката любов откъс Иванка Дончева античните автори керамография
ПОДКРЕПЕТЕ НИ!
Съдържанието на GRReporter достига до вас безплатно 7 дни в седмицата. То се създава от високопрофесионален екип от журналисти, преводачи, фотографи, оператори, софтуерни специалисти, дизайнери. Ако харесвате и следите работата ни, помислете дали да не ни подкрепите финансово със сума, каквато вие изберете.
Subscription
Можете да ни подпомогнете и еднократно:
blog comments powered by Disqus