[2] "εἰ γὰρ ἢ χρήματα βουλόμενος παρά του λαβεῖν ἢ ἀρχὴν ἄρξαι ἤ τινα ἄλλην δύναμιν ἐθέλοι ποιεῖν οἷάπερ οἱ ἐρασταὶ πρὸς τὰ παιδικά, ἱκετείας τε καὶ ἀντιβολήσεις ἐν ταῖς δεήσεσιν ποιούμενοι, καὶ ὅρκους ὀμνύντες, καὶ κοιμήσεις ἐπὶ θύραις, καὶ ἐθέλοντες δουλείας δουλεύειν οἵας οὐδ᾽ ἂν δοῦλος οὐδείς".

[3] "Οὐκοῦν οἶσθα ὅτι οἱ ἐρασταί, ὅταν ἴδωσιν λύραν ἢ ἱμάτιον ἢ ἄλλο τι οἷς τὰ παιδικὰ αὐτῶν εἴωθε χρῆσθαι, πάσχουσι τοῦτο· ἔγνωσάν τε τὴν λύραν καὶ ἐν τῇ διανοίᾳ ἔλαβον τὸ εἶδος τοῦ παιδὸς οὗ ἦν ἡ λύρα".

[4] Κανηφόρος (=кошницоносачка) – при процесията в чест на Атина момичета носели върху главата си кошници със свещени предмети.

[5] Σοὶ δ´ ἐγὼ εὖ φρονέων ὑποθήσομαι, οἷά περ αὐτός, 

Κύρν´, ἀπὸ τῶν ἀγαθῶν παῖς ἔτ´ ἐὼν ἔμαθον·

[6] Ἓν οἶδα ὅτι οὐδὲν οἶδα.

[7] Философска школа, основана през 306 г. пр. Хр. в Атина от Епикур и част от учениците в Атина, известна под името “Градината на Епикур”. Според различни антични свидетелства, на входа на “Градината” стоял надписът “Гостенино, тук ще прекараш добре времето си; тук е върховното благо – удоволствието”.

[8] Σπεὐσιππος (409-339 г. пр. Хр. ) – след смъртта на Платон, пръв ректор на неговата Академия.

[9]  Ξενοκράτης (396-316 г. пр. Хр.) – следващият ректор на Академията на Платон, след смъртта на Спевсип – от 339 до 315 г. пр. Хр.

[10] Πολέμων – третият ректор на Академията на Платон – от 314 (или 313) до 270 (или 269) г. пр. Хр., ученик на Ксенократ.

[11] Κρατής – ученик и любим на Полемон, негов наследник начело на Академията на Платон.

[12] Основаната през 301 г. пр. Хр. от Зенон от Китион философска школа на стоицизма, наречена така по името на Стоата (гр. στοά=портик, издължена правоъгълна сграда, отворена с колонада към улицата), в която преподавал Зенон, намираща се на агората в Атина и известна под името "Шарената стоа" (Ποικίλη Στοά), заради стенописите на Полигнот в нея.

[13] Остракизъм (ὀστρᾰκισμός) е метод за политическа борба, въведен от Клистен. Всяка пролет Народното събрание на Атина при кворум не по-малко от 6000 души взима решение да изгони или не някой опасен за демократичния ред на полиса гражданин. Предлагани за остракизиране са граждани, които с придобитото си огромно влияние в обществото, се смятат за потенциални тирани. Всеки гражданин изписва върху глинен чиреп, или т. н. "остракон" (чието първо значение е "мидена черупка" с каквато се е гласувало в началото), името на този, когото смята за опасен за демокрацията. Осъденият с мнозинството от гласовете е изгонван от Атина за срок от 10 години. Остракизмът не е форма на съд – всеки гласува според мнението си, без да се обсъждат аргументи за гласуването.