Галерия

1

Интересна тренировка на палестрата е представена върху атическо червенофигурно пелике на Евфрониос от ок. 520-515 г. пр. Хр. Върху едното лице на съда са изобразени двама атлети, голи, трениращи скачане, придружени от един флейтист, облечен в химатион, който съпровожда и ритмира с музиката си упражненията (Обр. 21). От другата страна на съда е изобразена същата сцена, но видяна отзад – телата на атлетите са в гръб; техните лица, както и това на флейтиста са в профил, както и на предходната страна (Обр. 21-а). Изображенията са придружени с надписи: над персонажите е изписано името "ΚΑΛΙΠΙΔΕΣ", в ляво от флейтиста – "ΑΙΝΕΑΣ", а под тях: "ΛΕΑΓΡΟΣ ΚΑΛΟΣ".

Един от вазописците, оставил ни доста изображения на сцени с упражнения на младежи на палестрата е Онесимос. Един негов червенофигурен киликс от 500-490 г. пр. Хр. представя такива сцени и в тондото (медальон във вътрешността на киликса), и по екстериора на съда. Тондото представя атлета в момента на движението, което предхожда изхвърлянето на диска (Обр. 14). Изображението е придружено надпис: "ΠΑΝΑΙΤΙΟΣ ΚΑΛΟΣ" ("Панайтиос е хубав").

В центъра на едното лице на екстериора на същия киликс, младеж се упражнява в скок на дължина (Обр. 20). За разлика от другите съдове, но които се изобразява скачане, тук атлетът е представен в момента на отскока, когато не е в контакт със земята. В дясно се вижда неговият треньор, който му показва как да подобри постижението си. В ляво от него, друг атлет изчаква своя ред.

На Онесимос дължим и друго интересно изображение на атлет – също върху тондото на червенофигурен киликс (Обр. 12). Представен е атлет в банята, който изстисква гъба над бронзов басейн, т.нар. лутерион (λουτήρος), върху който се чете надпис ΚΑΛΟΣ (=хубав). Надписът визира едновременно тоалета и изобразената фигура. В дясно са изобразени закачени на стената сандали, я ляво – тояга и комплект тоалетни принадлежности – стригила, чиято дръжка завършва оформена като глава на лебед и кръгъл арибал с верижка за окачване. Всички тези тоалетни аксесоари, са представени в пространството около младежа. Близо до главата му се чете глаголът ΕΡΧΕΤΑΙ (=идвам). Без съмнение, съобщава за идването на персонаж, оставащ извън изображението. Трудно е да се прецени предварително значението на този надпис, защото той остава без еквивалент, но все пак става ясно, че се касае за фрагмент от диалог, който, свързан с фронталността на говорещото лице, ни въвежда в сцената. Изобразеният младеж е хубав и за пиещия с киликса е удоволствие да го гледа на дъното на чашата си, докато обръщайки я, той вижда и други атлети, изобразени от външната й страна (Lissarrague 1999, 70).

Тренировки на няколко различни вида спорт са изобразени върху екстериора на атически червенофигурен киликс от 490-480 г. пр. Хр., съхраняван днес в Бритиш музеум в Лондон. Върху едното лице на киликса е изобразен младеж, който се приготвя за бягане с оръжие, други двама се борят, а четвърти атлет се приготвя да навие кожени ивици около ръцете си, за да тренира бокс (Обр. 9). Върху другото лице на съда, в дясно, е изобразен панкрат, вид борба, при която почти всичко е позволено, като удари с крака или дори опити да се удуши противника; не са можели, все пак, да се хапят или вадят очите. Ето защо, персонажът вдясно от тях изглежда предприема нещо: това е педотрибът, който размахва тоягата си зад единия и се кани да го удари по гърба, за да сложи край на непозволените действия (Обр. 9-а, 9-b). В ляво от тази първа група са изобразени двама боксьори.

Върху атически червенофигурен киликс от 480 г. пр. Хр., съхраняван днес в Лувъра (Обр. 18-а, 18- b), са изобразени двама атлети, които тренират бокс или пугилат на палестрата, обозначена просто чрез една колона и един закачен сак, съдържащ диск, често изобразявани върху съдовете със спортен сюжет. Младежите са под наблюдението на един педотриб (παιδοτρίβης), учител по гимнастика. Той се разпознава лесно, благодарение на неговото надиплено облекло, което е в противовес на голотата на учениците му, и най-вече по неговата разклонена на върха тояга, която му служи, за да закриля или разделя противниците. Художникът е имал грижата да предаде бруталността на този вид спорт: виждат се раните по лицето на всеки от борещите се, от които тече кръв. Всеки атлет носи кожени ленти, т.нар. химанти (ἱμάντες), навити около ръцете и дланите (Обр. 18-а).

Върху една атическа червенофигурна амфора един от вазописците, близък до кръга на Пионерите – Клеофрадес, е изобразил атлет, който навива химанти около китките на ръцете си (Обр. 10). Химантите са имали за цел да подсилят ударите на юмруците по време на панкрата, като същевременно предпазват ръцете. Самостоятелното, почти статуарно, изображение на атлета е адаптирано забележително добре към формата на самия съд. Разтворените лакти на торса са отзвук на дръжките, раменете се простират широко на височината на рамото на съда – така че, би могло да се каже, че тялото на атлета оформя тялото на съда (Lissarrague 1999, 68).

От другата страна на същата тази амфора е изобразен друг самостоятелен атлет, който изстъргва тялото си със стригила (Обр. 10-а). И в двата случая вниманието на художника е привлечено не само от съвършеното тяло на атлета, но и от грижите, които той полага за тялото си – тоалета или предварителната техническа подготовка.

Това внимание, отделено на тоалета и предварителната подготовка, както и върху съвършеността на младежкото тяло, се открива не само в продукцията на кръга на Пионерите на червенофигурната техника, но и в следващите поколения вазописци в края архаизма, и най-вече в авторите на киликси.