Галерия

1

         Ученик, пишещ на восъчна табличка е изобразен върху тондо на атически червенофигурен киликс на вазописеца Евхаридес, от ок. 480 г. пр. Хр. (Обр. 2). И тук, както и в предходно описания киликс на Дурис, восъчната табличка е положена на коленете на ученика, която показва, че нито ученикът, нито учителят са ползвали масички за писане.

         Едно от най-известните изображения на урок по музика, е представено върху раменете на атическа червенофигурна хидрия на вазописеца Фидиас, датираща от ок. 510 г. пр. Хр. (Обр. 3, Обр. 3-а). Вдясно е седнал учителят на име ΣΜΙΚΥΔΟΣ, според надписа над него, държащ лира. Учителят е изобразен с брада, докато седналият срещу него ученик, на име ΕΥΔΥΜΙΔΕΣ, също с лира в ръце, е представен с нежно голобрадо лице. Между двамата, младеж на име ΤΛΕΜΠΟΜΕΝΟΣ декламира стихове на фона на изпълняваната музика. В дясно, зрял мъж с брада, облечен в надиплен химатион, облегнал се на тоягата си, е без съмнение педагогът, придружаващ поверения му ученик по време на уроците му.

Друго известно изображение на урок по музика е представено върху червенофигурен лекит на т.нар. Художник на Пан, датиращ от 470-460 г. пр. Хр. (Обр. 4). Изобразено е изправено голо момче, което отмерва с ръце ритъма на мелодията, изпълнявана на лира от седналия срещу него, облечен в надиплен химатион, учител.

         Накрая, неделима част от обучението на младите хора в древна Гърция, от 12-годишната им възраст, може би в продължение на осем години, са упражненията на палестрата под ръководството на педотриба (παιδοτρίβης), учителят по гимнастика, който се разпознава лесно на многобройните изображения в керамографията. Докато неговите ученици са голи (γυμνοί – от където идва названието и на гимнастиката, и на гимназиона), той носи надиплен химатион и държи в ръката си една разклонена на две на върха тояга, която му служи да защитава или разделя противниците и която представлява инсигния на неговата длъжност (Обр. 5-9, 17, 18-b). Изображенията със сцени на палестрата са изключително многобройни при художниците, които J. Beazley нарича "Пионери" (Pionniers)[14]. Малко след изнамирането на червенофигурната техника, в последната четвърт на VI в. пр. Хр., те специално са се стремели да изобразяват анатомията такава, каквато новата техника, с по-гъвкав рисунък, е позволявала (Villanueva-Puig 1992, 32; Τιβέριος 1996, 38-39).

         Палестра, гимназион – в действителност, двете думи не са синоними, дори ако разликите в използването им не винаги са ясни. Има опити да се свърже палестрата с децата и гимназиона – с възрастните или още – да се приемат палестрите като частни, а гимназионите – за обществени.

         Гимназионът (γυμνάσιον) е бил пряко свързан с гръцкото възпитание, което е неотделимо от гражданското образование или т.нар. пайдея (παιδεία) (Delorme 1960). Това обществено или поставено под опеката на града място, предлагало възможността в него да се провеждат физически упражнения, а от края на класическата епоха, все повече и повече, в него да се възпитава и духът. Значителният брой разкрити гимназиони свидетелства за тяхната важност в гръцкия или еленизиран свят. Някои по-значителни градове са притежавали по няколко гимназиона. В Атина, например, е имало три гимназиона, които са изиграли много важна роля в живота на града. Първият от тях, т.нар. Ликейон (Λύκειον), дава името си на философската школа, основана от Аристотел; вторият – т.нар. Киносарг (Κυνόσαργες), дава името се на школата на киниците, а третият – т.нар. Академия, поставя началото на Академията на Платон.

         Гимназионът се състоял от две части – палестра и писти за надбягване. Палестрата[15] е представлявала правоъгълен двор, заобиколен с перистилни портици, към които се отваряли различни помещения. Най-важното от тези помещения е бил аподитерионът (αποδυτήριον), който изпълнявал ролята на съблекалня, с разположени в нея скамейки. В аподитериона можело да се правят масажи, да се провеждат дискусии, а може би е служел понякога и като зала за борба. Друго важно помещение е било т.нар. конима (κόνιμα, κονιστέριον), служещо за складиране на фин пясък, а понякога и като място за масажи. Следващото помещение, свързано с палестрата, е била екседрата (εξέδρα) – една официална зала, предназначена за събирания и беседи, най-често известна като ефебейон (εφηβείον).

Пистите за надбягване били две: една писта под открито небе, т.нар. парадромис (παραδρομίς), обикновено с дължина един стадий, който се равнява на 177,6 м от знака за старта, афезиса (άφεσις), до знака за финала (τέρμα), и втора, покрита, писта, наречена ксистос (ξυστός, ξύστον) – разположена под дълъг портик. Значението на понятието сферистерион (σφαιριστήριον), също свързано с гимазиона, е спорно – касае се или за пространство под открито небе за игра с топка, или за покрита зала, където занимаващите се с юмручен бой и панкрат са се упражнявали с една напълнена с пясък торба (κώρικος), окачена на височината на гърдите. Към помещенията, свързани с палестрата, почти винаги се включвала и баня (λουτρών).