Галерия

1

         Върху другата страна, три двойки са подреден по същата схема: в центъра един мъж предлага кокошка на жена, държаща венец, а вляво и в дясно са изобразени две мъжки двойки, подобни на тези от другата страна. Изключение правят даровете, които тук се състоят от малко еленче и лебед. Под фигуралната зона е изобразен меандър.

Играта на повторение и на симетрия е позволила тук на художника Амазис да направи каталог на любовните дарове – хомосексуални и хетеросексуални. За ефебите, домашните животни – петел, кокошка, лебед, противостоят на дребния дивеч – елен, заек, и дивите животни – пантера. За жените подаръците са цветя и домашно животно (кокошка). Трябва да се изтъкне загрижеността на художника да подчертае разликата в ръста между мъжете, от една страна, и на ефебите и жените, от друга, които са изобразени по-дребни, нарушавайки по този начин традиционното правило на изокафелията. Симетрията, деликатно модулирана чрез разположението на двойките, е организирана, върху всяка страна, около една централна двойка, която се отличава по белия цвят на женските тела (Denoyelle 1989, 171-173, N 99).

Сцена с педерастично съдържание е представена върху друг атически червенофигурен скифос от V в. пр. Хр., съхраняван днес в Националния Археологически музей в Атина (Обр. 31, 31-а). Художникът, който е украсил скифоса с черни фигури, е представил между два сфинкса – декоративен мотив, често използван върху съдовете до края на VI в. пр. Хр., една сцена, по всяка вероятност характерна за палестрите и гимназионите в Атина. Двама седнали мъже, облечени в бели хитони и химатиони в червено и черно, наблюдават четирима голи мъже, които се забавляват. Сцената достига своя апогей в центъра, където едно младо момче в дясно и един брадат мъж, голи, един срещу друг, особено нежно се гледат в очите. Мъжът гали нежно ханша на ефеба. По всяка вероятност, момчето е обект на желание, защото художникът е нарисувал върху тялото му в бял цвят един петел, който е еротичен символ.

         Тази сцена – с голите мъже в движение и сериозните седнали мъже, навежда на мисълта за сцена от палестрата, където младежи са се упражнявали голи под ръководството на педотриби. В тези места, както e общоизвестно, е процъфтявала педерастията (Kaltsas 1989-a, 164).

         Прави впечатление, че сцени с педерастично съдържание, както в чернофигурната керамика (Обр. 32-36), така и в червенофигурната, са изобразявани предимно върху съдове за вино, което също е допринасяло за по-свободната изява на любовното желание. При чернофигурната керамика най-предпочитано поле за такъв род изображения са скифосите, докато в червенофигурната това са киликсите – съдове, които са били и сред специфичните любовни дарове, често придружени със съответните надписи, изразяващи чувствата на εραστής към ερωμένος.

         Нежна педерастична сцена е изобразена върху атическо червенофигурно пелике, датиращо от ок. 460 г. пр. Хр. (Обр. 37, 37-а). Един брадат зрял мъж, застанал в ляво, с надиплен хитон, откриващ едното му рамо, се е подпрял на тоягата си и гледа в очите голобрадо момче, хубаво и нежно, загънато в дрехата си чак до врата. То държи своята лира, сякаш се връща от училище. Дали смутеният поглед на момчето се отправя към мъжа или към подаръка, който той му предлага с любов? Това е един малък заек. Заекът е обичайният подарък, който любовникът предлага на обекта на своя плам, за да спечели вниманието му. Тази хубава сцена е реализирана с вниманието, което е заслужила от художника, който я е изобразил с чувствителност в чертите и рисунъка, в детайлите на фигурите и гънките на дрехите.

         Върху друго червенофигурно пелике, датиращо от почти същото време – ок. 470 г. пр. Хр., е изобразена подобна нежна сцена (Обр. 38, 38-а). Загърнат в дрехата си с широки дипли, която покрива почти детското му тяло, малкият ερωμένος, когото художникът е квалифицирал като ΚΑΛΟΣ – с надписа, изписан под неговата фигура, е изобразен между двама влюбени мъже, които изглежда претендирaт, и двамата, за място в сърцето му. Единият от тях, който е зад момчето, облегнат на своята тояга, голобрад, гали нежно малкия любим. Другият, малко по-възрастен, брадат, облегнат също на чепата си тояга, жестикулира към момчето, което гледа срамежливо и смутено, с недоверие мъжа, който се намира пред него. Сцени като тази илюстрират любовта и възхищението на двама мъже към едно и също момче, което се отдава на този, който, който го трогне повече с думите си, своята смелост или дори подаръци.

         По подобен начин, почти изцяло, химатионът покрива фигурата, тук дори и главата, на малкия любим, изобразен в сцената върху един червенофигурен кратер от ок. 460-450 г. пр. Хр. (Обр. 39).

         Ερωμένος и εραστής са изобразени и върху червенофигурен скифос, дело на ателието на грънчаря и вазописеца Бригос, принадлежащ на епохата на апогея на атическата червенофигурна керамика. Сцената е разделена между двете лица на съда. Върху едната страна, едно голо дете, с дреха, метната върху лявото рамо и глава, обърната назад, тича с големи крачки (Обр. 40). В едната си ръка държи кошница с плодове, а в другата играчката си – характерна за децата – обръч и пръчка.

         Върху другата страна на съда е изобразен любовникът на момчето в прозрачна дреха, изпод която се очертават контурите на тялото му (Обр. 40-а). Облегнат върху тоягата си, той е потънал в мислите си и гледа мъртвия заек, окачен пред него. Заекът, като еротичен символ, често е предлаган, жив или мъртъв, като подарък от любовниците на техните любими.