Най-доброто от GRReporter
flag_bg flag_gr flag_gb

"Гръцката любов" или педерастията като образователна институция

03 Декември 2015 / 10:12:05  GRReporter
8893 прочитания

Рубриката “Из съседската библиотека” представя Здравка Михайлова

Проф.д-р Иванка Дончева е преподавател във Великотърновския университет „Св.св. Кирил и Методий”. От 2003 г. е ръководител на катедра "Класически и източни езици и култури". Чете лекции в специалностите "Археология", "Културен туризъм" и "Балканистика". Областта на научните й интереси включва антична археология, култура и религия на Гърция, Рим и Тракия.

До наши дни са достигнали хиляди гръцки съдове, изложени или депонирани в много музеи - и в Европа, и в Америка. Керамичните съдове са крехки, но техните фрагменти са почти неразрушими и са се запазили в значително количество повече или по-малко непроменени.

Книгата "Аспекти на всекидневния живот в Древна Гърция според античните автори и керамографията" изследва и прави осезаема и разбираема старогръцката керамография, чиято задача не се ограничава само с илюстрацията на живота на древните елини. Най-вече и преди всичко нейната цел е да преведе, предаде и отрази мисленето и визуалния опит, посредством който са естетизирани доста аспекти на древногръцкото общество, като в едно огледало, поставено от античните художници пред самите атиняни.

Глава V - “Гръцката любов" или педерастията като образователна институция

Под т.нар. "гръцка любов", както е общоизвестно, се разбира любовта към момчета или буквално казано "педерастия" (παιδεραστία). В древна Гърция са наричали "педерастия" любовта на зрял мъж към младо момче. Педерастия не означава непременно хомосексуална любов между възрастни в смисъла, който най-общо влагаме днес. В днешния си смисъл, тази дума предизвиква почти единственно разбирането за извратена любов, докато в античните гръцки текстове παιδεραστία обозначава както чиста, безкористна любов, така и хомосексуални връзки. Самата дума παιδεραστία се образува от παῐς (момче) и глагола ἐράω (=обичам). Разбирането за момче в античния свят отговаря по-скоро на това, което ние наричаме юноша (между 12 и 18 години).

От друга страна, т.нар. "гръцката любов" е била разпространена само сред една определена класа от античното гръцко общество – най-вече сред богатата, аристократична класа. Обикновените народни маси от селяни и занаятчии са били много малко засегнати от тези нрави, приемани за един вид "снобизъм" (Flacellière 1960, 72).

По всяка вероятност педерастията се е разпространила след дорийската инвазия, защото в произведенията на Омир, за нея не се споменава. Омир описва ахейската и микенската цивилизация през XIII и XII в. пр. Хр., които са принадлежали все още на бронзовата епоха. Изглежда този обичай се е разпространил с нахлуването на дорийските племена през XI в. пр. Хр., които разпространили в Гърция, заедно с употребата на желязото, и хомосексуалните връзки (Marou 1960, 56-57).

Плутарх, в своя "Диалог върху любовта", пише, че развитието на педерастията със сигурност е свързано със съществуването на гимназионите и палестрите (Πλουτ., Ερωτ., 751 F), където децата тренирали съвсем голи пред очите на наблюдаващите ги. Древните гърци винаги са били чувствителни към физическата красота – било то мъжка или женска. За тях красотата е имала основно значение: те я харесвали във всичките ѝ форми. В действителност, те са имали един вид вродена интуиция към красотата, която се изразявала, също така, и в изкуството, където се разкривал техният вкус към хармонията, към въздействието на линиите, към чистотата и пластичността. Същевременно те са проявявали един жив ентусиазъм към моралната красота, възхищение, нежност и привързаност към мъжката смелост и духовното извисяване. Тази концепция за красотата се изразява, без съмнение, за първи път през епохата на героите, в епопеите на Омир. Ахил е един такъв пример: отличен хоплит, полубог, надарен с голяма красота и отлично тяло, благороден и чувствителен при всяко обстоятелство.

Тези качества са резюмирани във формулата καλός-κάγαθος (=хубав и добър) или т.нар. καλοκαγαθία, която обозначава едновременно красотата на тялото и на душата. Това понятие, което се среща за пръв път през VIII-VII в. пр. Хр., триумфира през V в. пр. Хр. – класическата епоха. Класическото образование е визирало именно формирането на един "хубав и добър" гражданин, посредством музиката, театъра, философията, които обогатявали духа, и чрез гимнастиката и атлетизма, които усъвършенствали тялото (Kaltsas 1989, 36).

В повечето от дорийските полиси любовта към момчета се афиширала по-открито, отколкото в Атина. Това се разбира ясно, ако се има предвид, че педерастията води своя произход от военната дружба, в средата на войниците (Marrou 1960, 56-57), защото именно в дорийските градове военната подготовка е играла най-голяма роля и момчетата от седемгодишна възраст са били организирани в групи и не преставали да живеят заедно с техните връстници и по-големи младежи – на масата и в спалното помещение. В своя "Диалог върху Любовта", Плутарх констатира, че главно военизираните народи като беотийците, лакедемонците и критяните, са се отдавали на любовта към момчета (Πλούτ., Ερωτ., 761 D).

Категории: Гръцката любов откъс Иванка Дончева античните автори керамография
ПОДКРЕПЕТЕ НИ!
Съдържанието на GRReporter достига до вас безплатно 7 дни в седмицата. То се създава от високопрофесионален екип от журналисти, преводачи, фотографи, оператори, софтуерни специалисти, дизайнери. Ако харесвате и следите работата ни, помислете дали да не ни подкрепите финансово със сума, каквато вие изберете.
Subscription
Можете да ни подпомогнете и еднократно:
blog comments powered by Disqus