Галерия

1

На остров Крит, според Ефор, филиторът (φιλήτωρ, както наричали на Крит "любовника"), се представял пред роднините и приятелите на т.нар. клейнон (κλεινόν или „любимия") и, ако е бил приет, три дни след това, той отвличал своя любим, по същия начин както в Спарта съпругът симулирал отвличането на годеницата си. Филиторът отвеждал момчето в своя дом, правел му подаръци, след това го отвеждал в полето, където живеел с него в продължение на два месеца, един вид „меден месец”. След изтичането на това време, той го връщал в града и му подарявал военна екипировка, съд за пиене и един бик, предназначен за жертвоприношение. Тези обичаи са съхранили по всяка вероятност преживелици от един ритуал на инициация – преминаване от детството към юношеството (Flacelière 1960, 81).

На Крит са възприемали като срамно за едно момче от добро семейство да си няма „любовник”. Напротив, този, който е бил „отвлечен”, се е радвал след това на големи почести (Meier, de Pogey-Castries 1930, 42-46).

Според Ксенофонт, в Беотия момчето и мъжът дори се свързвали чрез истински брак (Ξεν., Λακεδ. Πολιτ., II, 12).

В Спарта децата, произлизащи от добри семейства, достигнали до 12-годишна възраст, си намирали „любовници”, с които заживявали заедно (Πλούτ., Λυκ., 17-18). Любовниците споделяли добрата или лошата репутация на момчетата и се достигало до това, че ако един ден от детето се изплъзнела лоша дума, свидетелстваща за лошо възпитание, то магистратите наказвали любовника.

Възрастта на момчето (ερωμένος) е била между 12 и 18 години. В една епиграма на Стратон от Сарди, съхранена в книга XII на Палатинската антология, озаглавена "Μούσα παιδική" (=Музата на момчетата) (Peyrefitte 1973), се казва следното:

"Привлекателна е свежестта на дете на 12 години, но това на 13 е много по-желано. По-сладко е цветето на любовта, когато разцъфтява на 14 години, но по-чаровно е това на 15. Шестнадесет години е божествена възраст, за 17 – не се осмелявам да претендирам: там само Зевс има правото" (Στράτων: Ant. Pal., XII, 4).

Най-често появата на първата брада, първият мъх, който пониква по брадичката на момчето отдалечава от него неговия любовник (έραστης). По повод поникването на първата брада върху лицето на любимия му, поетът Стратон възкликва ужасено: "Обяснете ми, о, Богове, тази огромна промяна! Как вчерашното момче е толкова остаряло!" (Στράτων: Ant. Pal., XII, 191). Плутарх пише в своя "Диалог върху любовта": "Казват, че един косъм е достатъчен, за да прекъсне тази връзка и влюбените в децата приличат на тези номади, които стануват през пролетта в един район – зелен и разцъфнал, а след като премине сезонът, го напускат като неприятелска територия" (Πλούτ., Ερωτ., 770 B-C).

Все пак, имало е изключения и от това правило. Така например, известни са думите на Еврипид, казани за хубавия Агатон, който имал вече поникнала брада: "Красотата остава хубава, дори в нейната есен". Този Агатон, също като Еврипид, е бил трагически поет. Именно той организира симпозиума, увековечен от Платон, на който кани приятелите си, за да отпразнуват една от неговите победи в кариерата му на трагичен автор.

Любовникът (έραστης) е бил зрял мъж, обикновено на възраст под 40 години. Все пак, Есхин е бил на 45 години, когато произнася речта си "Срещу Тимарх", където буквално казва: "Днес не повече от преди аз не пренебрегвам удоволствията на любовта, признавам го… Да обичаш добре изглеждащи млади хора с изтънчени нрави, ето същността на чувствителната и щедра душа" (Αισχ., Κατά Τιμ., 136-137).

Колкото до поета Софокъл, той е бил преминал 50-те години, когато, участвайки като стратег и колега на Перикъл в експедицията му до Самос, той възхвалявал в присъствието на Перикъл, красотата на един младеж, а Перикъл му направил следната строга забележка: "Един стратег, Софокле, трябва да пази чисти не само ръцете си, но и вида си" (Πλούτ., Περ., 8, 8)[1].

Любовта към момчета, както и нормалната любов, когато е била силна, окупирала изцяло мислите на влюбения. Любовникът (εραστής) се стремял да се хареса на момчето (ερωμένος), което е бил забелязъл и понякога се разорявал, правейки му всякакъв род подаръци. Това преследване се наричало "любовен лов". Платон, в своя "Симпозиум" описва: "всичко това, което правят любовниците за детето, което харесват: тези умоляващи настоятелни молби, тези клетви, които произнасяли, нощите, прекарани на прага на портата на любимия, и това заробване на което се съгласявали, което никой истински роб не би приел" (Πλάτ., Συμπ., 183 α)[2].

Платон, също така, описва развълнувани любовници само при вида на "лирата или дрехата, или някакъв друг предмет, с който любимият си служел обикновено и който бил достатъчен, за да предизвика представата за момчето, дори и отсъстващо" (Πλάτ., Φαίδ., 73d)[3].

"Любовникът" (έραστης) придружавал навсякъде където можел "любимия" (ερωμένος), прекарвал понякога нощта пред вратата му, правейки му серенади, съчинявайки за него поеми и песни, идълбавайки любимото име върху стените, портите, върху дърветата, окачвайки венци или гирлянди на портата на любимия, в качеството на дарове, и изпращайки му всякакъв вид подаръци: плодове, чанта, пълна с ащици, петел, заек или куче, а също така и рисувани съдове, върху които карал майстора да изпише името на момчето, следвано от епитета "καλός" (=хубав). Много такива съдове са изложени в различните музеи. Върху Акропола в Атина е открит един малък камък, издялан във формата на клин за щамповане, върху който е бил гравиран с букви, характерни за V в. пр. Хр. следният надпис: "Лизитос декларира, че харесва Микион измежду всички момчета в града, защото е смел" (SIG³, 1266).