Галерия

1

Този педерастичен надпис – обикновено обяснение в любов, се опира на един почтен мотив, не е непристоен, както повечето от тези, които са гравирани върху съседните скали на гимназиона на остров Тера или днешния остров Санторини (SGDI, 4787-4797).

По време на симпозиумите, след възлиянията, по време на играта на коттабос, "любовникът" хвърлял последните капки вино, останали на дъното на чашата му, към един меден съд, произнасяйки на висок глас името на своя любим – ако улучел целта, му предстоял успех в любовта (Дончева 2009, 71-93).

Когато двама или повече любовници преследвали един и същ младеж, тези съперници (αντεραστές) проявявали ревност, подобна на тази, която ги обземала в любовта на един пол с друг (мъж и жена). Произходът на омразата, която противопоставяла известните държавни мъже в Атина – Аристотел и Темистокъл, почивала, както казват, на факта, че били влюбени в едно и също момче – хубавия Стесилаос от Кеос (Πλούτ., Θεμ., 3). Педерастията е в основата на многобройни престъпления от страст, някои от които са били превърнати в постъпки на героизъм, защото често тираните са ставали жертви на младежи, които са били омърсени от тях и които в последствие са ги намразвали. Така например, царят на Македония Архелаос е бил убит от Кратеас, когото е бил направил свой любимец; Александър от Ферес е бил убит от Питолаос, а Периандър, тиранът на Амбракия, който питал своя "любим" дали пак не е забременял, се разгневил и го убил (Πλούτ., Ερωτ., 768 F).

В действителност, в Атина, педерастията се смесвала понякога не само с любов към добродетелите, със смелостта и военните победи, но също така и с любовта към свободата. Най-прочутата история от този род е тази за атинските тираноубийци – Хармодиос и Аристогейтон, възприемани като освободители на народа. През 616 г. пр. Хр. те убиват Хипарх, син на тирана Пизистрат и брат на Хипиас, който наследил своя баща. Тукидит разказва подробно случилото се по следния начин: "Храбрата постъпка на Аристогейтон и Хармодиос станала по причина на една любовна авантюра…Хармодиос бил в разцвета на юношеството, когато Аристогейтон, гражданин от средната класа, се влюбил в него и заживели заедно. Но Хармодиос станал обект на ухажването на Хипарх, синът на Пизистрат, когото той отблъснал и споделил случилото се с Аристогейтон. Последният, наранен силно, заради любовта си, се страхувал, че Хипарх, който е разполагал със силна власт и мощ, няма да се поколебае да постигне целта си, дори и с насилие" (Θουκ., Ιστ., VI, 54-59).

Аристотел разказва продължението на историята. Когато сестрата на Хармодиос трябвало да участва като канефорос (κανηφόρος)[4] в процесията на Панатенеите, Хипарх, излъган в любовните си надежди, й попречил и обидил Хармодиос, обвинявайки го в женственост. Разгневени, Хармодиос и Аристогейтон, след като си осигурили множество съмишленици, преминали в действие. По време на Панатенеите, те издебнали на Акропола Хипиас, който посрещал процесията, в която участвал Хипарх. Тъй като видели един от съзаклятниците, те помислили, че той ги е предал и решили да направят нещо преди да бъдат арестувани. Тогава, слизайки от Акропола и започвайки нападението преди другите, те убили Хипарх, който отговарял за реда на процесията близо до Леокореона (в Керамейкос). Хармодиос бил убит веднага от телохранителите, Аристогейтон се изплъзнал, но бил задържан и след дълги изтезания починал (Αριστ., Αθην. πολιτ., 18).

Така педерастията придобила в Атина нов блясък. Малко било неоходимо, за да я възприемат като свързана с любовта към свободата и омразата към тираните, тъй като Хармодиос и Аристогейтон, възпети впоследствие като герои от поетите, художниците и скулпторите, са били любовници. Атиняните, които ги почитали много силно, издигнали техни статуи на агората.

Могат да бъдат цитирани и други подобни убийства, допринесли за придаването на този положителен блясък на педерастията – така например, Антилеон убива тиранина на Метапонт и (или?) на Хераклея, който му оспорвал любовта на хубавия Хипаринос. Могат да се споменат, също така, Харитон и Меланип, които заговорничат срещу тирана на Агригент – Фаларис, и немалко други (Marrou 1960, 59).

Любовта към политическата свобода не е била достатъчна, за да предизвика брожение, но Плутарх подчертава, че "когато тираните дръзнат да съблазнят техните любими, веднага, сякаш трябва да се отбраняват неприкосновени светини, засегнатите "любовници" се вдигат на бунт срещу тази заплаха за живота им" (Πλούτ., Ερωτ., 929-930).

Тъй като някои от тези събития са довеждали в повечето случаи до освобождаването на народа от непопулярните тирани, то те се превръщали в прочути подвизи и били адмирирани и следвани от младежта. В съзнанието на древните елини, една солидна връзка е свързвала педерастията с националната чест и със стремежа към независимост и свобода (Marrou 1960, 59).

 В Атина, а и на други места, V в. пр. Хр. е белязан от широко разпространение на педерастията.

Атинянинът Есхил и беотиецът Пиндар, почти съвременници, които са се родили през VI в. пр. Хр., но достигнали разцвета си през първата половина на V в. пр. Хр., също са били адепти на педерастията. Първият написал трагедията "Мирмидонци", където представил приятелството между Ахил и Патрокъл в съвсем различна светлина от тази на Омир (Flacelière 1960, 90).

Колкото до втория прочут гръцки поет – Пиндар, той се влюбил последователно – в младостта си в Тразибул, а в самия край на живота си – в Теоксенос. В една от възхвалите си Пиндар пише: "Аз чезна от страст, откакто забелязах свежата младост на момчетата". Той починал на 79 години в ръцете на своя любим, в гимназиона на Аргос.