Галерия

1

В многобройните панегерици на педерастията, които ни е оставила гръцката Античност, винаги се е предполагало, че се касае единствено за духовна, а не плътска връзка или, както я наричат днес – "платоническа" любов. Този Ерос не е забелязвал, казват, присъствието на майка си Афродита, защото Ерос е обозначавал и символизирал страстта на душата, а Афродита – връзката на телата, независимо дали е била нормална или не.

Относно Спарта, Ксенофонт пише следното: "В Лакедемон, когато един порядъчен мъж се старае, в своето възхищение към душата на едно дете, да го направи свой приятел без недостатъци и да живее с него, Ликург го хвалеше и гледаше на това като на най-добрата форма на възпитание. Но всяко желание, адресирано само към тялото на детето, той смяташе за голям срам. Ето защо, благодарение на него, в Спарта влюбените не се въздържаха ни най-малко в любовта си с техните любими, така като и родителите по отношение на децата си, и братята по отношение на братята си. Това, че някои, все пак, отказват да го повярват, въобще не ме учудва, защото в много градове законите не забраняват да се желаят деца" (Ξεν., Λακεδ. Πολιτ., II, 13-14). Би трябвало да се отбележи, че Ксенофонт не се е изненадвал от скептицизма на своите читатели.

Плутарх не говори специално за Спарта, а за цяла Гърция, когато пише в своя "Диалог върху любовта": "Ако любовта към момчетата се е отказвала от плътската наслада, това е било защото са се срамували и страхували от наказание. Тъй като е имало нужда от почтен претекст, за да се сближиш с красиви млади хора, са използвали приятелството и добродетелите… Ако обществото на момчетата няма нищо възбуждащо, как може да се касае за любов, ако Афродита отсъства? Защото Ерос, по волята на боговете, има за роля да помага на богинята, участвайки в нейните почести и в нейната сила до степен, каквато тя му разреши. Следователно, ако съществува Ерос без Афродита, това е като пиянство без вино, провокирано от напитка, извлечена от смокини или ечемик; това може да бъде само тръпка без плод и пълнота, която бързо се превръща в отвращение и погнуса" (Πλούτ., Ερωτ., 752 Α-Β).

 Каквото и да казва Плутарх, много от тези приятелства между мъж и юноша можели да останат чисти (Flacelière 1960, 92).

 В Атина, бащите на семейства не са били единствените, които бдели над нравите на своите деца. Законите на града също са ги закриляли. Ето най-същественото от тези закони, както ги резюмира Есхин в своята реч "Срещу Тимарх": "Ако един баща, брат, чичо или настойник отдава едно дете срещу пари на разврат, детето няма да бъде преследвано, а авторите на това действие ще бъдат и двамата обвинени – единият за това, че е отдал детето, а другият, че го е наел от него. А детето, когато стане мъж, няма да бъде задължено нито да храни, нито да приютява своя стар баща, който го е бил продал, за да проституира; той ще му дължи само погребение, според обичаите" (Αισχ., Κατά Τιμ. , 13-20).

Законът срещу посегателството постановявал категорично, че този, който насили дете – свободно или роб, ще попадне под удара на обвинението и ще бъде наказан или глобен.

Всеки атинянин, който се отдадял на проституция, не можел да изпълнява вече никаква обществена длъжност, нито да изразява мнението си пред Народното събрание или Булето; ще бъде обвинен в лоши нрави (ἑταίρησις), заради което законодателят е предвидил най-строги наказания (Ibidem). Тези текстове свидетелстват, че мъжката проституция, както и женската, е съществувала в Атина.

В честната и почтена любов се възприемало като срамно да се оставиш да бъдеш съблазнен от богатството или от политическата сила на любовника (Πλάτ., Συμπ., 184 а). В нечистата и меркантилна любов, напротив – благоразположението се придобивало с цената на парите, но проституиращите младежи си навличали всеобщата омраза: "Момчетата, които изцяло приемат да бъдат използвани за разврат, са класирани в категорията на най-деградиралите същества" – пише Плутарх (Πλούτ., Ερωτ., 768 Ε).

Едни от тези момчета са били т.нар. "перипатици" (=разхождащи се), които са намирали клиентите си на улицата или по кръстовищата. Те успявали да привлекат внимание по начина си на обличане и евтините украшения на тоалета им, за да изглеждат хубави, и в същото време – колкото е възможно женствени. Тяхната външност била толкова характерна, че една поговорка казвала: "Ще скриеш по-лесно пет слона под една мишница, отколкото само един обратен".

Момчета от този вид отивали в дома на мъжа, който ги е повикал или се отдавали на ласки през нощта на отдалечени самотни места на кварталите, върху хълма Ликабет или дори в самия град – в околностите на Пникс (Flacelière 1960, 95).

Други момчета, най-вече млади и хубави роби, са били предоставяни на разположение от техните господари на желаещите ги в публични домове, на които била наложена специална такса (πορνικόν τέλος) и отдавани под аренда всяка година от Булето (Αισχ., Κατά Τιμ., 119).

Относно психологията на хомосексуалната любов, едно от най-добрите изследвания по въпроса е трудът на M. H. E. Meier и L. R. Pogey-Castries, озаглавен "История на гръцката любов през Античността" (M. H. E. Meier et L. R. Pogey-Castries 1930).

Но за нашето изследване по-голям интерес представлява другият аспект на педерастията, възприеман в древна Гърция като един начин за възпитание, както го определя Ксенофонт (Ξεν., Λακεδ. Πολιτ., II, 13), и както го признава, впрочем, и H.-I. Marrou, който в своята "История на образованието през Античността" (Marrou 1960) е посветил една прекрасна глава на този сюжет – "Педерастията като начин за образование" (De la pederasty comme education).

В легендите, героят, който се интересува от един юноша, взема присърце задължението да го обучи, да му предаде своя занаят – да бъде мъж.