Галерия

1

Теокрит, в своята идилия, озаглавена "Хилас", пише, че Херакъл, със сърце от желязо, се влюбил в едно дете, в грациозния Хилас. Той го обучил като баща своя любим син, на всичко, което той самият бил научил, за да стане силен и достоен да бъде възпят. Винаги бил близо до него, като искал юношата да бъде възпитан според сърцето му и, извличайки полза от това, Хилас наистина станал истински мъж (Θεόκρ., Ειδύλ., XIII, Ὕλας).

Произходът на педерастията, която първоначално, най-вероятно, е била "спътник" на войниците, позволява да се разбере, защо древните виждали в нея едно училище за мъжественост и смелост, както по време война, така и в мирно време, когато се касаело за освобождаване на държавата от един тиран, например. Тиранът Поликрат, казват, бил изгорил всички палестри на Самос, тези огнища на любовта, които възприемал като "цитадели, изправени срещу него и заплашващи властта му" (Αθήν., Δειπν., XIII, 602 D).

Мъжката любов се пробуждала в гимназиона, където юношите правели упражнения, които – такива като мятане на копие, например, представлявали истинска "военна подготовка", която след това се поддържала и върху бойното поле.

Знае се, че гимназионът и палестрата са били  привилегировани места, където се е развивала педерастията. Там, едновременно с упражняването на тялото, духът се е формирал чрез философски дискусии. Все пак, те са оставали преди всичко място за физически упражнения: именно там са можели да се възхищават на красотата на юношите като Хармид, за когото разказват, че още с първата му поява на палестрата, всички мъже и младежи са били обхванати от възхищение, сякаш пред очите им е стояла божествена статуя. Гърците са тренирали голи – от там глаголът γυμνάζω (=тренирам) и съществителното γυμνάζιον (=гимназион), се развиват от  прилагателното γυμνός (=гол).

В Тива, когато ερωμένος достигнел наборна възраст, неговият εραστής му правел подарък пълна бойна екипировка (πανοπλία). Един мъж, Памменес, който имал опит в любовта, подреждал войниците във военното подразделение по един съвсем нов начин. Той слагал любимия встрани до любовника, защото Любовта била единственият непобедим стратег. Стигало се до там, че са изоставяли хората от рода или семейството, за да бъдат заедно любимият и любовникът, защото ако Ерос ги е движел, никакъв неприятел не можел да се вмъкне, за да ги раздели един от друг. Дори, когато е нямало нужда от това, те показвали своята любов към опасностите и омразата си към живота: така тесалиецът Терон опрял срещу една стена лявата си ръка, извадил меча си и отсякъл палеца си, предизвиквайки своя съперник в любовта да направи същото. Друг един, по време на битка, бил паднал по лице върху земята, умолявал своя враг, който се канел да го удари, да изчака един момент, за да не го види неговият ερωμένος да го раняват в гърба (Πλύτ., Ερωτ., 761, B-C).

Прочутият "свещен батальон" на Тива бил съставен от "любовници" и "любими", ето защо, според Плутарх (Πλούτ., Πελ., 18), той бил "свещен", а и защото и Платон е казал, че "любовниците, които били приятели, са вдъхновени от бога" (Πλάτ., Φεδρ., 255, b). Този батальон остава непобедим чак до битката при Херонея. След битката, Филип Македонски, отивайки да види убитите, се спрял на мястото, където лежали тези 300 войници, всички пронизани от удари на пики отпред, всички въоръжени и смесени едни с други. Той им се възхитил и, заплаквайки, казал: "Проклети да са тези, които предполагат, че тези мъже могат да правят нещо срамно".

Педерастията е била призната като институция от повечето градове-държави на античността – това ясно изпъква в творбите на поетите от архаичната епоха. През класическата епоха, за която сме много повече информирани, тя е била солидна институция, може да се каже – обществена необходимост, която е имала своите корени в структурите на обществото и града (Kaltsas 1989, 36).

Каквото и да е било в началото, практиката на педерастията е оцеляла дълбоко интегрирана в нравите, дори когато Гърция, в своята цялост, е била загърбила военния си начин на живот. Следователно е неоспоримо, макар и шокиращо, защото в случая може да изглежда, че т.нар. "гръцка любов" е допринесла да се предаде нейната форма на моралния идеал, върху който се основава цялата практика на гръцкото възпитание. Желанието на по-възрастния да се докаже в очите на своя любим, да блести пред него, и реципрочното желание на по-младия да се покаже достоен за своя "любовник", са можели само да засилят и при единия, и при другия, тази любов за слава, която изцяло състезателният дух екзалтирал. Любовната връзка е била теренът, върхо който се е разгръщало едно благородно състезание (Marrou 1960, 58-59).

Възпитаването на смелост, на любов към честта и славата, толкова важни в очите на гърците, е било само една част от обучението. Самите "любовници" претендирали, че допринасят за цялостното формиране – морално и интелектуално, на своите "любими".

 По времето на Перикъл, младите момчета в Атина на 7-годишна възраст, които в заможните семейства, както вече се спомена, били придружавани от един роб, т.нар. педагог (παιδαγωγός), минавали последователно при граматик (γραμματικός), който ги обучавал на четене и писане, при китарист (κιταριστής), при когото изучавали музика. Последният покривал цялата област на музите, като ги обучавал и на поезия и пеене. Впрочем, μουσικός ανήρ (=музикалният мъж) представлявал еталон за интелигентен мъж. Накрая, детето отивало на палестрата при педотриба (παιδοτρίβης), учител по гимнастика, за да спортува. Тези различни учители изпълнявали задълженията си частно. Те били осигурявани от родителите и не можело да се говори за образование, организирано или дори контролирано от държавата. Всичко това е касаело само елементарното образование, което наричаме "първоначално". Къде юношата е можел да намери едно по-високо и истински морално образование?