Галерия

1

Пипалата се ядат с ръка или, ако бъдат нарязани на по-малки парченца, се бодват с клечки за зъби.

Октопод задушен с вино

Взима се килограм или килограм и половина октопод. Всяко пипало се нарязва на три части. Тялото - коремът - се обръща с вътрешноста навън и се почиства добре от вътрешностите. След това се нарязва на четири. Частта между пипалата и тялото, където се намират очите, се отстранява. Парчетата се слагат в тенджера на бавен огън. След около пет минути се отцеждат отделените дотогава сокове, така че да се избегне прекалената соленост, като се има предвид, че тези виолетови на цвят сокове са морска вода.

Печенето продължава още половин час, все така на тих огън, в новите, намалели сокове, които октоподът ще отдели, като се долива чаша бяло вино и се прибавя един дафинов лист. Доливаме трета водна чаша зехтин.

Печенето продължава още пет минути.

Парчетата октопод се сервират и се поливат със соса. 

Салата от краставици

Обелената краставица се нарязва на кръгчета.

Сервира се с олио и оцет, малко риган, сол и пипер.

По желание се добавят няколко зрънца капар.

ГЛАВА ТРЕТА

САФРИД С ГРАХОВИ ЗЪРНА, ОТ КОИТО ОСТАВАШ ГРЪМНАТ НА МЯСТО

Два часа по-късно в апартамента на Димитрис пред ослепително подредена трапеза, под меката светлина на запалени свещи Нана пристъпи към доста откъслечно, до степен чак скъсващо нервите на Димитрис, изреждане на причините за двучасовото си закъснение. Поднасяше вилицата към устата си на равни интервали, така че всяка нейна фраза се накъсваше преди да бъде завършена.

-Бях готова да зарежа дома си - каза Нана и прекъсна импровизацията си, вкарвайки с елегантно движение на вилицата във вишневите си на цвят устни малка хапка агнешко. Като преглътна продължи нежно и провлачено сякаш сричаше думите:

-И тъкмо когато се канех да изляза, бях почти на вратата… Нова хапка грах отново прекъсна думите й.

  -И тъй както беше готова да излезеш? - попита Димитрис, теглейки с ченгел продължението на разказа.

-Бях облечена точно както ме виждаш… (Нова хапка и нова пауза.)

-И след това? - каза Димитрис.

-Ненадейно се появи мъжът ми  - каза Нана с толкова тих и провлачен глас, че едва се чуваше.

-Но защо говориш толкова тихо? Почти не те чувам, отвърна Димитрис.

-Не знам. Може би мекотата на ястието, кадифеният му вкус ми налагат този нисък тембър. Това ястие изисква най-нежен звуков съпровод. Не съм хапвала по-вкусно агнешко с грах. Браво, Димитрис, браво. А как успяваш да докараш златисторозовия сос? Как успяваш да опитомиш стипчивия вкус на домата и да облагородиш с бледи оттенъци свирепата му червенина? - каза бавно тя с престорено дрезгавия си кадифян глас, този път без да прекъсне с ново бодване на вилицата нишката на славословията си.

-И когато мъжът ти ненадейно се появи, какво се случи? - попита Димитрис, когото повече интересуваха оправданията на Нана, отколкото похвалите й.

-Та както ти казвах, когато мъжът ми ненадейно се появи - повтори Нана, очевидно печелейки време, за да подготви следващата си лъжа.

-Та когато се мъжът ти се появи? - настоя на границата на гневния изблик Димитрис.

-Когато мъжът ми се появи, аз се стъписах. (Бодване на салата от маруля с вилицата.) Не го очаквах. Беше ми казал, че щял да вечеря навън с някакви хора. (Едва забележимо загребване с вилицата на малко кьополу.)

- С някакви хора… - подкани я Димитрис.

- С някакви чужденци бизнесмени - рече Нана.

- И тъй? - попита той нападателно.

Учуди се от външния ми вид - каза Нана и продължи историята си на един дъх без вмятания на вилицата. Вече бе открила сюжета и самоувереността си.

-Мислеше, че няма да излизам тази вечер, сутринта когато тръгваше от къщи го бях уверила в това. Казах му, че съм облечена така не защото ще излизам, а понеже току-що влизам вкъщи от фризьор. На забележката му, че не виждал никаква промяна в прическата ми от сутринта възразих, че освен радикалното фризьорство съществува и превантивно фризьорство. Състоящо се в приглаждането и привеждането в ред на косми и немирни букли, които имат склонност да надигат глава. Понеже когато умът на косите почне да хвърчи, това предизвиква разчорляне. Тогава мъжът ми каза, че ако в бъдеще фризьорските салони не се превърнели в изкореняващи женски коси заведения, то целокупното мъжко съсловие на бъдещето щяло да има да си скубе косите като ридаещи Хекуби.

Лека-полека Димитрис започна да опитва гозбата и да придобива доволен вид от забавните обяснения на Нана. Ласкаеше се, че заради него Нана изобретяваше толкова находчиви лъжи.

-Наздраве - каза й той и чукнаха чаши.

- Откак се е оформирала дължината на маникюра ми и височината на токовете ми, тоест откак се запознахме - продължи безотказно Нана - мисля, че мъжът ми е започнал да подушва, че мъжките му интереси са застрашени. Ах!

-Защо въздишаш? - попита Димитрис.