Най-доброто от GRReporter
flag_bg flag_gr flag_gb

Откъс от романа “Опасно готварство” на Андреас Стайкос

29 Декември 2014 / 15:12:23  GRReporter
14475 прочитания

-Ти отново стори чудото си. Потопи във врящо олио и накара да порозовее нежната бялорозова плът на заека. Прибавяйки доматен сос, създаде подходящата цветова среда, където за около час и половина намери подслон едливата земна плът преди да премине в чинията, а оттам към вечността на небесата на стомаха, съпроводена от лукчета - мънички, съвсем кръгли лукчета, бахар, канела, карамфил и дафинов лист. На седмото небе от щастие и капнал, Димитрис бе вече заспал.

Когато Димитрис се събуди. Нана безшумно си бе отишла преди един след полунощ, за да избегне надвисналата заплаха от преждевременното завръщане на съпруга й у дома.

            Щастливата превъзбуда не позволи на Димитрис да мигне. А подобно щастие не бе възможно да остане заключено между четирите стени на неговия апартамент. Почувства жива потребността да го сподели с някого, с някой близък, много близък, човек.

            Колкото до трудностите, пораждани от мнителността на съпруга на Нана, имаше време да размисли по-хладнокръвно до следващата им среща в други ден, да скрои план за отбрана и атака. Засега, олюлявайки се от опиянението, в което го бе потопил нектарът от устните на Нана, той се запъти към телефона. Разлисти за малко лежащия отстрани телефонен указател и набра номера на Дамоклис.

            -Дамоклис ли е, Димитрис…

-Не знам защо, но днес цяла вечер си мисля за теб…

-Да, мислех си за теб. Не знам как ще го приемеш, може би това е самонадеяността, която ни дарява щастието…

-Както и да е, да става каквото ще, приеми го както щеш…

-Не, не съм пиян, уверявам те, не съм пиян…

-Влюбен, да, силно влюбен, силно…

-То е все същото. Имаш право. Какво ти пиян, какво ти влюбен?

            -В Нана! Ах, Нана! Ти не познаваш Нана! Не можеш да си представиш Нана…

-Защо ли ти разправям всичко това? Защо точно на теб? Знам ли и аз защо? Защото, макар да те познавам толкова малко, по-малко и от малко, те чувствам близък, впрочем ти си буквално до мен, в съседния апартамент…

            -Извини ме за среднощното притеснение, може и да съм те събудил, но не можех да запазя в тайна щастието си, Дамоклис. Имах нужда да го споделя. Да предам щастието си. И си помислих за теб…

            Ах, Дамоклис. Нана току-що си тръгна, току-що. Все още я виждам разголена, свита на канапето. Все още тежкият й парфюм витае и ще витае през цялата нощ във въздуха на апартамента ми…

            -Каква гозба приготви? Задушен заек...

-Да, позна. Точно така.  Две карамфилчета. Не едно, не три. Ти си страхотен.

-Да си оближеш пръстите, Дамоклис. Във всеки случай Нана ги облиза. Какви пръсти само, Дамоклис, какви пръсти. Такива пръсти старовремските поети наричат „пръсти като кринове”. ..

-Останали са две порции. Ако искаш, ела утре вечер да вечеряме заедно.

-Не, утре вечер няма да я виждам. За съжаление няма да я видя. Не можем да искаме всичко да се нарежда както ние пожелаем. За съжаление, Дамоклис, не мога да притежавам Нана изцяло само за мен…

-Аз притежавам по-голямата част от Нана, лъвския пай от Нана, но една част от нея принадлежи и на някой друг…

-Да, Дамоклис, тя е омъжена. Все пак и съпругът има право на едно парченце от Нана…

-Няма ли да можеш утре вечер? Разбирам. Сигурно и ти си имаш твоя Нана. Сигурно и ти си имаш твоята Нана.

-Пожелавам ти, Дамоклис, твоята да притежаваш изцяло само ти…

-На обяд. Да, на обяд. Ще запазя задушеното за обяд….

-Бях сигурен, че ще се зарадваш, Дамоклис. Ако не бях сигурен, нямаше да ти се обадя. Ти си от малцината, от редките хора, които се радват на щастието на другите. Интуицията не ми изневерява…

-Лека нощ, Дамоклис. Тъпкано да ти се връща щастието, Дамоклис, тъпкано.

Задушен заек  

Нарязан на порции, заекът се маринова в три четвърти литър бяло вино, с три супени лъжици оцет, две супени лъжици зехтин, един дафинов лист, стръкче мащерка, нарязана голяма глава лук, две скилидки скълцан чесън, стръкче магданоз, малко стръкче целина, средно голям морков нарязан на кръгчета, бахар и пипер на зърна, две карамфилчета.

 След двайсет и четири часа в марината отцеждаме добре парчетата заек, поръсваме ги със сол и пипер и ги запържваме в половин купа зехтин докато порозовеят. Прибавяме маринатата, като я прецеждаме през ситен гевгир, една купа говежди бульон, една купа сок от пресен домат, подсилен с лъжичка доматено пюре, половин чаена лъжичка захар, пипер и бахар на зърна, две карамфилчета, един дафинов лист, сол и пипер.

Варим на бавен огън един час и прибавяме половин килограм микроскопични съвсем кръгли сухи лукчета, от които внимателно сме обелили люспите, като преди това леко сме ги запържили.

Още половин час варим на тих огън.

Превод от гръцки: Здравка Михайлова

 

Категории:
ПОДКРЕПЕТЕ НИ!
Съдържанието на GRReporter достига до вас безплатно 7 дни в седмицата. То се създава от високопрофесионален екип от журналисти, преводачи, фотографи, оператори, софтуерни специалисти, дизайнери. Ако харесвате и следите работата ни, помислете дали да не ни подкрепите финансово със сума, каквато вие изберете.
Subscription
Можете да ни подпомогнете и еднократно:
blog comments powered by Disqus