Най-доброто от GRReporter
flag_bg flag_gr flag_gb

Откъс от романа “Опасно готварство” на Андреас Стайкос

29 Декември 2014 / 15:12:23  GRReporter
12288 прочитания

-Е чак пък подранил, - отвръща преливащият от щастие Димитрис. -Дванайсет и половина подир обяд е.

Дамоклис осъзнава, че за нещастните времето тече със стремителна бързина. Той си мислеше, че е осем сутринта.

-Разбираш ли, Дамоклис? Вчера Нана беше тук и стояхме до малките часове. Не сме спали, прекарахме цяла нощ в оргии.! Ха! Ха! Ха!

-Ако нямаш нищо против, Димитрис, би ли намалил музиката. Правя едни сметки за данъчното. Ако допусна грешка, съм я загазил. Трябва да се съсредоточа. И ще ме прощаваш, но дори при най-снизходителна оценка намирам тази музика за отвратителна - изказа се Димитрис за обичния си дует.

-Добре, отвърна Димитрис. -Като свършиш със сметките, обади ми се да ти пусна да чуеш един диск на Стратос Дионисиу.

Телефонната слушалка падна от ръцете на Дамоклис. Какво безсрамие, Господи, какво безочие! Каква обида! Я чуй само, моля ти се…Кой? Димитрис да ме поставя в редиците на слушателите на Стратос Дионисиу! Прескъпо ще ми плати той за тази обида. Колкото до „прекарахме цялата нощ в оргии с Нана”, какво да каже. Какво да си помисли?

След четири последователни кафета, при новото развитие на нещата започна да крои нови планове със строгата методичност и проблясъци на дух, действащ при пълно затъмнение. „Аз съм рогоносец, признавам това”, помисли си той. „Но пък и мъжът на Нана, както и Димитрис, са също толкова рогоносци колкото и аз. Не съм по-онеправдан от тях. Просто Димитрис се ползва с привилегията на неведението. От това неведение - от щастието, което му дарява незнанието, ще го лиша аз него, ще го лиша от него бавно, методично, мъчително. Ще го поразя с неговите собствени оръжия, с нашето общо оръжие: Нана. Немарливостта, пропуските и нехайствата няма да облагодетелстват моята цел. Днес вечерта ще се появя неустоим пред Нана! И ще й сготвя по-вкусно от всякога! Ще й устроя изненада! Ще й сготвя нещо, което не е очаквала! Ще й сготвя магирица, най-хубавата дроб чорба, която е вкусвала някога. Макар че е краят на юли, ще й сготвя ястието, което обикновено се яде само по Великден! Това да видиш каква изненада ще бъде! Ще я завладея с моето готварство! Готварството е неустоимото ми оръжие. И Димитрис й готви, но е изключено да готви толкова добре като мен, изключено е! Ще й приготвя най-вкусните, най-великолепните гозби. Отсега нататък Нана ще изпадне в робска зависимост от моите блюда. Днес дроб чорба, а утре заек, заек и аз вече не знам как приготвен. Признавам, че не мога да живея без Нана! Ще накарам и Нана да не може без мен. О, страхотни сосове, сосове на любовта, развихрете се и се разбушувайте в тенджерите! А до сигурното ми надмощие няма да се предам на горчилката! Нана няма да вкуси от моята горчилка. Ще вкуси единствено яйчения сос с лимон. В единоборството ми с Димитрис няма да се проявя като по-слаб. Няма да им оставя свободно поле той да действа както намери за добре! Няма да отстъпя, няма да му позволя да обсеби изцяло Нана. Или твърде скоро ще я обсебя аз, или в най-лошия случай ще я поделя с него. Но дори, не дай си боже, да я делим още дълго занапред, при подялбата все пак лек превес ще имам аз. При сто процента, четирийсет и девет - той, петдесет и един - аз! А освен това, за Бога, няма заради него да си променям музикалните вкусове я! Той - да, нека си ги променя! Има да слуша „Бенедикт и Беатриче” до побъркване! Ще го накарам аз него да намрази Берлиоз! Я чуй само, моля ти се! Той да ми предлага на мен да слушам Стратос Дионисиу.

Непосредствено след това в ритъма на музиката на Берлиоз той се озовава в кухнята, за да накълца на ситно агнешките вътрешности за дроб чорбата. Тъй като обаче в операта, за която става дума, мелодичността преобладава над ритъма, той реже вътрешностите с бавни, провлачени, помпозни движения, докато накрая съвсем се мръква.

Магирица (дроб чорба)

В тендежера с вряща вода попарваме за около 3-4 минути половин кило агнешки вътрешности (черен дроб, далак, сърце, бели дробове, други дреболии), както и четвърт добре измити чревца. Когато изстинат ги нарязваме с ножица на ситно на малки кубчета като парченца византийска мозайка.

В друга или в същата тенджера (разбира се, измита и подсушена) леко запържваме в зехтин килограм пресен лук, нарязан на кръгчета с диаметър сантиметър и нещо. Добавяме лъжица и половина брашно и разбъркваме добре с дървена шпатула, така че да не стане на топчета. Прибавяме мозаечните късчета от вътрешности, връзка ситно нарязан копър, сол и пипер. Разбъркваме непрекъснато в продължение на 1-2 минути.

Прибавяме литър вода и варим половин час на умерен към силен огън.

След това в супник разбиваме два жълтъка и сок от два лимона. След като свалим от огъня сипваме една лъжица от супата в сместа от лимон и яйце и разбъркваме добре. Повтаряме 4-5 пъти същото и веднага след това изсипваме в тенджерата съдържанието на супника.

Отново слагаме тенджерата на слаб огън, като непрекъснато разбъркваме, докато сместа не започне леко да се сгъстява, без да завира.

Би било направо невъзможно магирицата да не бъде съпроводена от свежа салата от маруля.

Откършваме външните тъмнозелени на цвят листа на марулята. Оставяме само по-светлозелените на цвят, по-крехки листа, както и листата от сърцевината й.

Нарязваме ги на тънки ленти по половин сантиметър.

Слагаме ги в купа за салата и прибавяме 3-4 пресни лукчета, нарязани на кръгчета, две стръкчета ситно накълцан копър, малко зехтин, оцет и сол.

Разбъркваме добре.

 

        ГЛАВА ПЕТА

МОЗАЙКА В ТЕНДЖЕРА

Категории:
ПОДКРЕПЕТЕ НИ!
Съдържанието на GRReporter достига до вас безплатно 7 дни в седмицата. То се създава от високопрофесионален екип от журналисти, преводачи, фотографи, оператори, софтуерни специалисти, дизайнери. Ако харесвате и следите работата ни, помислете дали да не ни подкрепите финансово със сума, каквато вие изберете.
Subscription
Можете да ни подпомогнете и еднократно:
blog comments powered by Disqus