Галерия

1

Подредената с такава схоластичност и труд маса изобщо не послужи, тъй като Нана предпочете да вечеря без да помръдне от преждеспоменатата поза, наречена извращение. Не помръдна дори малкото си пръстче. Отново приклекнал по нейно искане, Дамоклис поднасяше към устата й дроб чорба с лъжичка за сладко, с която да бъдела заменена непохватната лопата, както тя нарече супената лъжица. След като преглътна две лъжички, Нана не само не започна да превъзнася ястието, но не каза и половин блага дума, дори едно благодаря.

-Няма ли да кажеш нещо за дроб чорбата? - попита изуменият Дамоклис, едва сдържайки гнева си, едва удържайки чинията в ръце, като същевременно толкова силно копнееше да я запокити по мутрата й.

-Че какво да кажа? - отвърна Нана. -Напомня ми на парченца мозайка безразборно нахвърляни и безредно плаващи в тресавище. Тя имаше предвид толкова ситно накълцаните съставки на ястието.

-Значи на това ти прилича, а? - заекна Дамоклис, недоумявайки. -Нещо като мозайка върху тенджера.

-Пак добре, че не си ми сготвил нещо още по-противно, например, шкембе чорба или желирано свинско - довърши Нана.

Дамоклис никога не бе изпитвал подобно унижение, по-жестоко поражение. Часът за разплата удари. „Утре Димитрис няма да те завари уморена, а изнурена, негодна за употреба. Тази нощ ще бъде изпълнена с такива оргии, толкова свирепа, че не гарантирам дали утрешният ден ще те свари жива”, помисли си Дамоклис и се хвърли с отмъстителен бяс в обятията на Нана.

Желирано свинско (пача)

                Слагаме малка свинска главичка в леген. Покриваме я с хладка вода в продължение на два часа и половина. След това я изплакваме обилно с вода и я поставяме в голяма тенджера заедно с малък телешки джолан, разрязан на две. Покриваме изцяло с вода. По време на първото възвиране изгребваме пяната. Прибавяме цели две големи лукови глави, в които сме заболи две карамфилчета, две малки стръкчета целина, половин супена лъжица зрънца чер пипер, половин лъжица бахар също на зрънца, и сол. Покриваме тенджерата и оставяме да къкри в продължение на 4 часа на умерен огън.

            След като свалим от огъня почистваме главичката и джолана като запазваме месото, което нарязваме на малки парченца.

            Прецеждаме течността през възможно най-гъста цедка и я варим в продължение на 20 минути като прибавяме две скилидки скълцан чесън и три супени лъжици оцет.

В малки индивидуални формички с височина 2-3 сантиметра, нареждаме месото и прибавяме и лъжица и половина от течността. Държим го във формичките, докато съдържанието им не се втвърди. Потапяме формичките за 1 секунда във вряща вода и ги обръщаме върху чиниите, така че желираното свинско да излезе от тях.

 Шкембе чорба

Почистваме и измиваме добре агнешкото шкембе и крачка. (Ако е телешко, взимаме един джолан.) Натриваме ги с лимон, отново изплакваме и варим в обилно количество вода в голяма тенджера в продължение на 8 часа, отначало на умерен, а после на слаб огън. При първото възвиране изгребваме пяната. Още от самото начало прибавяме сол и зрънца пипер. Сервира се много гореща, като по желание към всяка чиния се добавя една лъжица оцет с чесън. (От купа с оцет,  който най-малко два часа е преседял смесен с две скилидки едро нарязан чесън).
 

ГЛАВА ШЕСТА

ВЪВ ВЕЧНОСТТА НА НЕБЕСАТА НА СТОМАХА

            -Хубаво…Нещата вървят на зле - каза Димитрис на Нана. -Един съпруг повече заслепен от ревност, отколкото от хубостта ти, следи движенията ти. Как мислиш? Какво можем да направим?

-Какво мога да направя аз, искаш да кажеш. Ти, какво да сториш, Димитрис? Ти можеш само да ме обичаш, нищо друго, освен да ме обичаш все повече и повече, отвърна Нана.

-Затруднения? Затруднения и пречки - говореше сам на себе си Дамоклис. „Но любовта се калява в изпитанията”, помисли си той.

-Как е възможно - възпротиви се Нана -как е възможно един съпруг да има повече права от любовника! Това е немислимо, няма да го допусна.

-Разбирам съпруга ти - каза Дамоклис. -И аз на негово място бих изпитвал същите тревоги и щях да постъпя по същия начин.

-Тоест, каза разгневена Нана - тоест щеше да подозираш любимата си жена, когато тя, както и аз, не да ти дава никакъв повод за подозрения?

И докато Димитрис бе останал безмълвен от разсъждението на Нана, тя въздъхна дълбоко, шепнейки: „Всички мъже сте еднакви.” И продължи решително и почти разгневено: „Не може, господине, не може съпругът да има същите права като любовника. Едно е съпругът, друго е любовникът. Съвършено различни роли. Съпругът има задължения, а любовникът права.”

-Но, Нана, и аз имам някои задължения, нямам ли? Искам и аз да имам някакви задължения... не само права. Не искам да загубя задълженията си - довърши скептично Димитрис.

  -Щом искаш да имаш задължения, имай ги, твое право - каза Нана. -И смятам, че няма от какво да се оплачеш. Да не би да не зачитам задълженията ти? Задълженията, които си извоювал с толкова труд? Със собственото си оръжие си ги извоювал, с вилица и лъжица си ги извоювал, Димитрис. Димитрис, ти готвиш великолепно. Как би било възможно да те лиша от задължението да ми готвиш?

Така Нана го успокои и докато дългите й пръсти се отдаваха на изкусни ласки, тя мърмореше дрезгаво и провлачено рецептата, която преди малко бе вкусила.