Галерия

1

-Неприятности, неприятностите на бъдещето! Внезапното завръщане на мъжа ми вкъщи е признак за неговото безпокойство. Мъжът ми ми няма доверие, подозира ме, следи ме, притиска ме. Появява се, когато не го очаквам и изчезва когато го очаквам. Докато излезе, смени четири костюма. Първите два понеже не подхождали на вратовръзките, а останалите два понеже връзките не пасвали на костюмите. И сигурно щеше да смени и пети, и шести, и седми костюм, ако не ме бе видял да се събличам, да се разгримирам и да си обличам пижамата. Разбира се, след като той излезе съблякох пижамата, отново се гримирах, облякох се повторно, а сега пак ще се съблека и тръгвайки си оттук отново ще се облека, и отивайки си вкъщи, отново ще се съблека. Животът ми се е превърнал в едно безкрайно събличане и обличане, съблечи се-облечи се. А зрънцата, толкова нежните и зелени грахови зрънца как ги докарваш така на вкус?

-И какво ще стане с мъжа ти? - попита Димитрис.

-Нека забравим мъжа ми за миг. Не съм с теб, за да си спомням за мъжа ми. Кажи ми как докарваш вълшебните грахови зрънца?

-Ами, ако той те потърси сега по телефона? Ако ти звънне точно в този момент, когато си мисли, че си вкъщи, какво ще стане? - продължи Димитрис терзан от мъчителна несигурност за бъдещето.

-Когато човек спи, не отговаря на телефонни позвънявания.

 -Правилно - отсъди Димитрис. -Ами, ако ненадейно се върне у дома, какво ще стане?

-Няма да ме намери. Това ще стане. Ще му кажа, че внезапно ме е заболял зъб и спешно съм отскочила до моя зъболекар.

-До зъболекаря ли? След полунощ?

-Когато зъбоболът е непоносим! Впрочем, аз многократно съм му се оплаквала, че ме боли зъбът, така че той няма да се изненада. Дотук докъдето сме стигнали, трябва да предвидим всяка евентуалност и да вземем необходимите мерки. Ще му дам твоя телефон. Ако стане нужда, ще се престориш на моя зъболекар. Ах, каква греховна вкусотия! Какви зрънца!

-Нана, свят ми се зави от теб с тези зрънца. Зрънца, та зрънца! Какво причудливо въображение! Твоите зрънца ще ми приседнат на стомаха. Светът отива на провала, мъжът ти е изпепеляван от ревност, бъдещето на нашата връзка се очертава мрачно и безизходно, а ти приказваш за някакви зрънца! Милост! Недей повече да споменаваш никакви зрънца! Твоите зрънца ще ме гръмнат на място като сачми.

Агнешко с грах

От граха се използват само зрънцата, половин кило. За четири-пет минути ги слагаме в тенджера под налягане с вряща вода. Отцеждаме в гевгир.

В друга тенджера запържваме късчетата агнешко в зехтин. Когато порозовеят равномерно от всички страни ги изваждаме и изливаме маслото.

В ново, по-малко количество масло, слагаме да омекнат пет-шест резенчета прясно нарязан лук. Прибавяме супена лъжица брашно без връх, като разбъркваме добре с дървена шпатула, така че да не стане на топченца.

Прибавяме сока от два големи зрели домата и чаша вода.

Слагаме късчетата агнешко, поръсени със сол и пипер. Варим на по-слаб огън още половин час. Прибавяме граха и много ситно накълцан копър. Варим още половин час.

 ГЛАВА ЧЕТВЪРТА

ИЗГЛАДНЯЛА ОТВСЯКЪДЕ

Дамоклис не усети, че се бе разсъмнало. Въпреки че денят бе сияен, на него всичко му изглеждаше черно. Лицето му бе съвсем бледо от безсънието, набраздено от страданието и ревността, небръснато.

Днес щеше да бъде денят на Нана, ден на изтезания и болка. Как ли щяха да се претакат часовете до вечерната им среща?

Какво щеше да й сготви? Ще я оставя гладна, гладна отвсякъде, помисли си той. Няма да положа ни най-малко усилие. Малкия си пръст няма да мръдна дори. Няма да се преоблека, няма да се измия, няма да се избръсна, няма да сготвя. Присъствието ми ще бъде жив протест. Тя не заслужава моите грижи, не заслужава да вкусва страстта ми, както самата тя признава това са най-чувствените целувки, които някога е получавала - и тъй като съм проникнат от абсолютно себепознаване и не се впускам в тирада за самия себе си, това е единственият въпрос, по който тя не ме лъже. Не, тя няма да вкуси целувките и чувствените ми сосове - и тъй като съм проникнат от абсолютно себепознаване и не се впускам в тирада за самия себе си, това също е един друг въпрос, по който тя не ме лъже. Не, край на сосовете, край на целувките.

Изведнъж взривна вълна от музика от последния дует на Беатриче и Бенидикт, увенчаващ едноименната опера на Хектор Берлиоз, започва да залива стаята на Дамоклис. Внезапно мислите му биват прекъснати от нови хрумвания, мъчителни и причудливи. Хваща се, че мрази до неотдавна много любимия му дует. В неговите възприятия триумфалното му звучене, тържественият му завършек и финалният акорд на двамата влюбени отразяват еротичната еуфория на неговия съперник.

Стиховете „L’amour est un flambeau”, „Любовта е факел”, го жарят с ослепителна светлина и с помрачения взор на въображението си той вижда най-отблъскващи картини - пламналите от факела на любовта еротично преплетени тела на Нана и Димирис. „Ах, да можеше да загасне завинаги факелът на любовта. Да можеше любовта да бъде прокудена от земята, пък ако ще земята да замръзне…” С удоволствие щеше да пожертва любовта си, никога повече да не гори с пламъка й, но при условие, че и неговият съперник нямаше да пламти с нея. Да умре любовта в душата ми, но наред с тази на вразите инородци. Но такива неща не стават. Противният съперник триумфираше, пеейки за върховното си щастие. Дуетът става трио.

-Позор! Любимата ми опера, вече омразната ми опера, е зачеркната завинаги от репертоара ми - помисли си Дамоклис. - Няма да я чуя никога повече. Но как да забраня на съседа да я слуша? Да затворя прозорците ли? Ами тогава ще пукна от жега!

Звъни на Димитрис по телефона. 

-Димитрис, по какъв случай си толкова подранил днес?