Галерия

1

Нана щеше да се появи всеки момент, а Дамоклис едва-що бе започнал да готви. Как щеше да успее да приготви толкова амбициозната, решаваща за бъдещето му с Нана вечеря? Стържейки лука на рендето, от припряност и нервност застърга, за щастие накриво, един от пръстите си. При гледката на разкървавения си пръст Дамоклис се вживява, стиска зъби и продължава със засилващ се устрем да стърже лук и пръсти. „Проливам кръвта си за Нана, за Нана, ах Нана. Нищо че е несправедлива и безжалостна, и неблагодарна, нищо че ме предава и ме мами. Нана, ах Нана!”

Към бързината и нервността се прибавят и глупостта, докато музиката на Берлиоз, надута до дупка, продължава да разпалва страстта му. Ах, да можеше Нана да закъснее малко, да можеше да се забави. Само да успея да свърша с готвенето, да сваря да подредя масата, да не ме завари в това окаяно състояние насред кухненския хаос, сред сълзи и кърви. Наистина сълзите непрестанно се стичаха от поразените му от лука очи, а капчици кръв капеха от одраните му на рендето пръсти. Защо? Защо ли закъснява немилосърдната? Защо не идва навреме, защо не идва сега да види сълзите ми и кръвта, която проливам, за да я спечеля?

И така сред подобни противоречиви мисли продължаваше онази мъченическа готварска вечер. Нана вече бе закъсняла с половин, един час, час и половина. Дамоклис бе приключил с готварството, бе подредил разкошна трапеза, бе успял със страстен замах да се разкървави при бръсненето, да се одере с гъбата при къпането, без малко да се удуши с вратовръзката си, а Нана, Нана, ах Нана все още не се бе появила.

Нана се явява на срещата два часа след уреченото време сякаш нищо не се е случило. Пристъпва няколко крачки напред в дневната, но бива прикована от колкото изпитателния, толкова и нечувано любопитен поглед на Дамоклис, който я гледа многозначително право в очите, неподвижен, в очакване на кресчендото от последната ария на Берлиоз, за да синхронизира действията си. И когато този миг настъпва, стоейки като гръмната, Нана получава свирепа продължителна целувка, която с нарастващото напрежение на музиката се превръща в продължително захапване, при което устните и езикът й потъват наранени в кръвожадната мъжка уста, докато усеща как бисерните й зъби се наточват от бруталните зъби на Дамоклис. Битката уста в уста приключва заедно с последната нота от музиката.         

-Това пък сега какво беше? - казва Нана. -Ама, какво искаш да ми покажеш? Как целуват акулите ли?

Забележката на Нана смразява Дамоклис: „Ще я изгоня! Ще я изгоня, уличница такава. Ще я изгоня! Не, няма да я изгоня. Ако я изгоня, какво печеля? Ще се въргаля през останалата част от нощта в обятията на Димитрис. Димитрис печели. Не, няма да я изгоня.”

Едновременно Дамоклис наблюдаваше Нана, която заемаше във фотьойла познатата предварително заучена поза, толкова предварително отработена, че не се различаваше ни на йота от завчерашната й поза, толкова предварително заучена, че не се различаваше ни най-малко от позата й при тяхната първа среща. С позата си Нана бе съвършено видоизменила предназначението на фотьойла. От седалка, която се предлага за отмора, той се бе превърнал в постамент, поддържащ причуливия и върховно сексуален по своята същност, вариант на Нана. Тази скулптурна композиция можеше да носи единствено и само наименованието „Извращение”. Всеки друг надслов би отстоял на светлинни години от действителността. Тази поза щедро облагодетелстваше съзерцаването на пламналите части на тялото й, а детайлът на обувката с висок ток, която за да не се изхлузи от крака й висеше само на една мислена нишка, всяваше смут в душата му.

Изправен пред абсурдното, но обичайно зрелище, за пореден път Дамоклис се чувстваше поласкан, размишлявайки върху това какво ли не измисля любовта за задоволяване на очите и душата на любимия човек, тоест на неговите очи и неговата душа. Но мислите му бяха засенчени от увереността, че професионалистката Нана сигурно използваше подобни хватки, за да задоволи също толкова и очите и душата на неговия съперник Димтирис.

Тази неприятна мисъл бе пресечена от гласа на Нана, която поиска да запуши.

-Ами, пуши де. От мен ли искаш разрешение? Да не би да съм ти забранявал някога да пушиш? - отвърна Дамоклис.

-Не мога да пуша в тази поза - каза Нана.

-Смени си позата. Седни нормално и пуши.

-Но аз не искам да си променям позата. Не заемам тази поза от зрелищност, а защото ме отморява. Не можеш да си представиш колко съм уморена.

-Сериозно ли говориш, Нана? Не съм виждал по-уморителна,...искам да кажа по-неестествена, поза.

-Сериозно ли говориш, Дамоклис? Тази поза е най-отморяващата, тъй като е и най-естествена.

-И какво искаш да направя аз? - пита като гръмнат Дамоклис.

-Да коленичиш до мен, да поднесеш цигарата към устата ми, а аз да си дръпвам дълбоко и с наслада. При всяко следващо дръпване ще броиш до дванайсет.

„Уморена ли”, помисли си Дамоклис и настръхна. „Ами, разбира се, след предишната нощ на оргии, как няма да е отморена я? Ама и позата й? Ама как е възможно да я отморява тази акробатика?” Макар да почувства, че се гаврят с него повече от всякога, макар да бе бесен от нечуваната наглост, от безподобната лъжа на любовницата си, той й се подчини и се озова на колене, изпълнявайки точно нейните нареждания. След като изпуши три цигари една след друга Нана заяви, че е гладна. И така настъпи великият миг на дроб чорбата, великият миг на неговото кулинарно изкуство, на неговия триумф.