– Алдо ми разказа, че от известно време си кореспондира с истанбулските университети и че е на път да бъде приет като академичен кадър. По онова време турските висши учебни заведения отваряха вратите си за евреите, най-вече за тези, които се занимават с точни науки.
– Беше ли всичко наред?
– Не особено... Една седмица след като заминахме за Истанбул, немската армия вече се бе отправила към Чехословакия... Хитлер бе на път да нападне Полша. Пътищата до Истанбул изведнъж станаха много опасни.
– А господин Алдо как успя да стигне до Истанбул?
– Там е въпросът... Не успя.
– Добре, а как се видяхте?
– Не можахме.
– Но войната е продължила пет години.
– Да.
– Не може да бъде, госпожо Розела...
– Може, мадмоазел, за съжаление... Докато не свърши войната с Алдо не успяхме да се видим.
[1] Младата героиня използва съвременната дума за „език” в турския, която възрастната жена не знае, и мисли, че става дума за езика като анатомичен орган – б. пр.
[2] Наистина ли ? (фр.) – б. пр.
[3] Героинята използва за „съдба” остаряла османска дума от арабски произход, която в съвременния турски език вече почти не се употребява – бел. прев.
[4] Героинята използва остаряла османска дума от арабски произход, непозната за съвременните млади турци – б. пр.
[5] Нощта на 9 срещу 10 ноември 1938 г., в която нацистите извършват погром над евреите в Германия и Австрия – б. пр.
RSS
Facebook
Twitter
YouTube
