Галерия

1

Извадих две евро от портмонето си и побутнах Стефи да му ги даде. Мустаците на мъжа се разтегнаха в широка гримаса и той предъвка едно «Ευχαριστώ!»[12].

Излязохме пак навън. Наблизо сега се чуваше шуртене и клокочене на вода. Бяха пуснали фонтана.

Като се върнахме при останалите, Стефчо изпадна във възхитена еуфория. Няколко пъти разправи пред всички как съм говорила с продавача на гръцки. Мира се изуми демонстративно, Мартин изръкопляска, Генчо си предложи услугите, за да си «усъвършенствам езика», а Иво, който до момента се държеше дистанцирано, изведнъж прояви повишен интерес.

 -  Имаш подход към децата - похвали ме той, докато вървяхме обратно към паркинга. – Ако искаш, ела в моята кола. При мен има достатъчно място, пък и...

            Не чух добре какво ми каза по-нататък, защото по жп линията наблизо мина раздрънкан влак с цели шест вагона, надраскани с графити.

            От Алистрати се върнахме малко назад, за да излезем отново на магистралата при гр. Драма. Оттук трябваше да гоним ферибота от Керамоти за остров Тасос. Там се намираха следващите обекти от нашия списък и там щяхме да нощуваме две вечери във вилата на съдружника на Марто – негов бивш състудент грък.

            Отпуснах се на седалката. Сетих се за онази песен, която чух наскоро по един от музикалните канали, при поредното гостуване в Петрич:

«Пирин се буди отново

от неврокопски камбани.

Дуйни ми, дуйни, бел ветре,

отвори пътя за Драма...»

            Докато си я тананиках наум, съм заспала. Събудиха ме спирачките на Нисана и дългата маневра, която Мартин направи, за да паркира на пристанището в Керамоти. Едва бяхме пристигнали и видяхме как голям бяло-син кораб се отдалечава от брега. Попитахме и разбрахме, че това е фериботът за Кавала. Курсът за гр. Лименас на остров Тасос тръгвал след около час, но въпреки това по крайбрежната улица вече започваха да се трупат леки коли. Имаше две-три по-стари, но повечето бяха нови модели, лъскави, сякаш току-що излезли от автомивка. Някои от собствениците им стояха нетърпеливо край отворенте врати. До един бял Мерцедес се въртеше пълна жена във феерична рокля и говореше нещо на мъжа зад волана. По-нататък група младежи, вече с морски тен и по джапанки, се бяха събрали в тясното пространство между синьо Рено и черно Ауди. Оглеждаха се припряно, брояха с явно недоволство подредените напред автомобили.

            Тъй като трябваше да чакаме, а огладняхме, с Мирела отидохме до близкото бистро за сандвичи. Точно като пресичахме улицата, покрай нас зави лъскав сив джип Тойота, мина напряко и се опита да изпревари двама по-бавни шофьори. Засвириха клаксони, настана суматоха. «Гледай го този!» - помислих – «Точно както у нас в България!» Джипът успя някак да обърне, престрои се отляво и се видя, че е с българска регистрация...

            Върнахме се със сандвичите. Генчо и Иво чакаха на опашката за билети. На Мирела й стана студено и тръгна към колата да си вземе якето.

- Там заключихме! – викна й Генчо. – Марто след малко ще дойде. Отиде да проверява нещо.

            На пристанището ставаше силно течение, Мартин се бавеше и аз също взех да треперя. Сандра облече Стефи, наметна се и тя. Добре, че фериботът скоро се появи и бавно-бавно взе да приближава насам.

След малко между колите най-после се зададе и Мартин. Но сега той не беше сам. С него вървеше някакъв непознат в черни спортни дрехи, къдрава къса тъмна коса и стилни слънчеви очила. 

-  Да ви представя Янис – каза Марто. – Моят приятел, за когото ви говорих. Мислех, че е хванал предния ферибот, но се оказа, че и той е останал за този. Янис ще ни бъде домакин, така че за всичко ще можем да разчитаме на него.

            И като се усмихна, добави:

- Той разбира и говори български много добре, следователно не би трябвало да възникнат проблеми при комуникацията.

            Погледнах Мирела. Тя беше обърнала гръб на Генчо и зяпаше Янис. Не можеше да се отрече – гръкът беше много симпатичен. Добре, де, не просто симпатичен, ами доста секси с тези мускули и с това полускрито под очилата правилно мургаво лице! Приличаше малко на излязъл от сапунен сериал. Е, не чак като героите на Освалдо Риос или Къванч Татлату, все пак в реалния живот идеални хора няма.

Какво взех да си правя илюзии?! Сигурно беше отдавна зает...

            Фериботът се понесе плавно по гладката повърхност право към огнения залез над Егейско море. Разхождах се по палубата и примигвах срещу хладния полъх на морския бриз. Там, на хоризонта, все по-ясно се очертаваха върховете на остров Тасос. Те бавно изплуваха в близката далечина сред спускащата се вечерна сянка.

            С какви ли красоти и изненади ни очакваше «зеленият рай на Гърция»? Днес нямаше да успеем да видим май нищо. Смрачаваше се, скоро щеше да се стъмни съвсем, а от пристанището в Лименас до Скала Потамияс, където се намираше нашата вила, имаше още около половин час път. Но аз вече предчувствах приключението.