Галерия

1

По същото време мярката относно влиянието на византийска Гърция може да бъде съпоставена с факта, че докато Византия няма никакво място – поне доколкото на мен ми е известно – във въображаемия свят на английските поети-романтици като Кийтс и Шели, тя стои в самата сърцевина на имагинерния свят на поети като У.Б. Йейтс, който в две от най-прекрасните си стихотворения избира Византия като единствения подходящ символ за дълбокото и сложно значение, което иска да придаде Той гледа на ранна Византия като на най-завършения пример, познат ни от писаната история, за този върховен тип общество, в който религиозният, естетическият и практическият живот са били едно цяло. А в по-нови времена писатели като Лорънс Даръл са се опитали да проникнат в живия пейзаж на самата Гърция и да уловят нейната мистерия и сила:

Гърция: вертикалното, мъжествено, склонно към приключения съзнание на архипелага с неговата умствена анархия и недисциплинираност, докоснато навсякъде от привкуса на агностицизъм и изчистено от излишъци съществуване: Гърция, родена в сексуалното опиянение от светлина, която изглежда сякаш лъчи нагоре от самите недра на земята, за да освети онези голи предели от хиацинти и асфодели.12

Резултатът е, че образът на Гърция сега е придобил нови измерения, нова сложност. Гърция на класическото наследство и на романтичното елинофилство е изживяна и във всеки случай никога не е съответствала на гръцката действителност. Гърция не е и никога не е била изгубен рай или пристан за туристи или обект за изучаване. Онези, които подхождат към нея така сякаш е нещо от гореизброените образи, винаги ще се провалят в опита си да установят истински контакт с нея. Тъй като, за да се постигне това не е достатъчно да действаш в стила на онези, които поединично или на тълпи могат да бъдат видяни да се изсипват изнурително и изнуряващо върху гръцкия пейзаж, с пътеводител или бележник в едната ръка, с фотоапарат или касетофон в другата, забързани от една археологическа площадка към друга, от остров на остров, поспиращи тук, за да наблюдават хубостта на пейзажа, другаде за да коментират недостатъците на храната или канализацията, на трето място – за да се възхитят колко надарени с грация или очарователно освободени от западни добродетели са местните хора; тъй като това е просто отбягване на опита или неразбиране. Човек, който би желал да опознае тези неща, трябва да има по-възприемчива и неприпряна натура, която е в състояние да остави нещата да бъдат такива каквито са и по-скоро да изразяват собствената си природа, отколкото да служат като суров материал за една или друга цел, ако ще би и само за нечие удоволствие. Той трябва да е потърсил не миналото, а живата съдба на Гърция, която не е обреченост, а предопределение, много повече процес, при който минало и настояще се смесват и преливат, в който природата и човекът и нещо повече от човека участват: труден, озадачаващ, загадъчен процес, носещ своя елемент на магия, елемент на трагичност, протичащ сред пейзаж от голи хълмове и ненаситно море, в чудотворната жестокост на лятното слънце, през дългите поколения живот на гръцкия народ.

    Никос Енгопулос

    Карагьозис