При най-трудните условия, с които винаги се е сблъсквало всяко духовно стремление, особена почест трябва да отдадем на малцината днес майстори на театъра на сенките Карагьозис, които съхраняват безкористно, героично и с хъс традицията на гръцкия театър на сенките. Тяхната жертвоготовност заслужава да бъде особено изтъкната, тъй като дори неотдавнашният отклик от страна на “светските кръгове” към очарованието на театралното платно на Карагьозис, не означава кой знае какво.
Привършвайки, бих се проявил като неблагодарник, аз, който като всеки грък му дължа безкрайни часове на безгрижие и смях, и то не само в детството си, ако се разделя с Карагьозис без да му пожелая още дълги и славни години живот.
Щях да забравя: относно принадлежността към гърцизма на самия герой Карагьозис. Той е толкова тясно преплетен с гърцизма и с гръцкия театър, че дори актьори от голям калибър, както на времето Кокинис, а по-късно добрият Логотетидис, съвсем не са принизили изкуството си, подражавайки му на много места в сценичната си игра.

    Янис Кюрцакис

    Проблемът за традицията

Обикновено, когато говорим за традиция, ние си мислим за нещо статично, което горе-долу се отъждествява с вкопчване в миналото, консервативност, съпротива срещу прогреса; мислим си за отрицанието на прогреса, за вкаменелостта на предаваните от поколение на поколение модели, за свеждането им до авторитет. И наистина традицията по дефиниция представлява консерватизъм в степента, в която възпроизвежда по-стари форми и отношения. Действително в така наречените традиционни общества съществува преекспониране на миналото: преекспониране, което преди всичко отразява обективни потребности, тъй като по принцип става въпрос за общества без писменост, без консолидирано научно познание, разполагащи с елементарни технологични средства: следователно, за общества, които имат съвсем малка способност да обновяват сами познанието си и затова са принудени - ако не искат да регресират - да опрат живота си най-вече върху предходното, върху общопризнатите практики, върху познаването на старото, с една дума - върху традицията.
От друга страна, обаче, когато например изследваме по какъв конкретен начин са се формирали новогръцкият театър на сенките Карагьозис или народната песен, оставаме с усещането за непрекъснато движение, динамика и обновяване - усещане, което е не по-малко оправдано от първото ни впечатление. Преди да се превърне в общо достояние, традицията е действие, както това подсказва самият глагол предавам, и както свидетелстват за това два всеизвестни стиха, които подхождат към традиционния морал по-сполучливо от която и да било дефиниция:

На този свят, където сме, преди нас други са били стопани,
на нас са го предали, след нас други го чакат техен да стане.