Най-доброто от GRReporter
flag_bg flag_gr flag_gb

Разкази от сборника “Святото дете” на Христос Хартомацидис

19 Юни 2015 / 10:06:08  GRReporter
8364 прочитания

   Кой казва, че всички цигани са богати, като тези в телевизионните сериали? Кой твърди, че всички циганки са красиви като Кармен? Животът в циганските квартали е труден и най-голям проблем е сиромашията. А където има беднотия, има и болести. И тъй, в болницата на град Комотини се запознаха двамата млади, в последствие станали родители на Гойко. Там, пред аптеката. С книжките на Общественото осигуряване в ръце. Най-впечатляваща на опашката бе Силвия. Изпъкваше от далеч с кафявия си шалвар – висока и стройна. Чакаше за лекарствата си. Взимаше цели шепи хапчета, за да лекува с тях хроничната си депресия... Там я зърна за пръв път Георгиос Хасан. Какво от това, че бе две глави по-нисък от нея. С тънките си мустачки приличаше на любовник от индийски филм.

   - Харесваш ми! – говореха игривите му очи.

   - Ще те накарам да се влюбиш! – отговаряха дяволито нейните.

  Не ни е известно с какви точно флуиди се предават чувствата, но любовта винаги побеждава! Твърде скоро двамата влюбени  заживяха заедно. Стаичката им бе малка,  пристроена до бараката на родителите. Вечер, качен на старата си моторетка Георгиос слизаше в града. Продаваше карамфили по  кръчмите и нощните заведения. Там  се запозна и с известния кларинетист от България – Сол Осман, тоест Леворъкият Осман с неговия специално пригоден за леваци кларинет. Целият изпотен, със залепени по плешивата глава двайсетачки, дебелият музикант се катереше с лекота по разните гами и таксими - специфичните за ориенталската музика „пътища” - ладове. До него препускаше в галоп неудържимия тюмбелек, а тъпанът блъскаше болезнено направо в препълнените стомаси. Гуляят бе стигнал своята кулминация. Сериозни дами пъргаво се кълчеха върху масите. Порядъчни господа с вратовръзки и лудешки блясък в очите подвикваха весело: „Хоп, хоп, хоп!” Скрит в сянката, бедният Георгиос наблюдаваше тъжен веселбата на другите. Носеше повехналите си карамфили в зелена, пластмасова саксия и никой не искаше да ги купи. Точно тогава го забеляза Сол Осман:

  - Ела тука, юнак! - му подвикна той. Някога, преди да стане добре платен музикант, и той бе само едно  бедно циганче продаващо цветя в нощните заведения. - Проклета сиромашия! – въздъхна кларинетистът. Грабна пластмасовата саксия и изсипа всички карамфили в нозете на русата певица. После отлепи от челото си двайсетачка за да плати.

  От тогава станаха приятели... И когато госпожа Силвия дари съпруга си с прекрасно момченце, Сол Осман бе поканен да стане кръстник на детето. Изборът му не случайно се спря на името „Гойко”.

   - Що за име е това? – попита щастливият баща.

   Сол Осман не побърза да отговори. Търпеливо изчисти своята лула. Натъпка я с ароматен тютюн. Едва след като дръпна от омайния дим, каза бавно:  

   - Слушай какво, юначе! Името „Гойко” не е случайно! То е истинско циганско име! Даже нещо повече! То е индианско!

    И вече сме длъжни да разкрием пред озадачения читател някои  неизвестни детайли. Малцина знаят, че в годините на Студената война, бушуваше и една друга необявена война. Тази на Уестърните!!! И не говорим за блудкавите чернобели ленти на американското кино с Джон Уейн и пристигащата винаги в критичния момент конница. Ще се спрем на европейския уестърн и по-специално на германските, с двете враждуващи по между си школи: тази на Западна Германия от една страна и на студията DEFA, на бившата ГДР, от друга. Западняците екранизираха романите на Карл Май, а източните предпочитаха Лизелоте Велскопф Хенрих. Западът бе с Апачите на Винету, а изтокът със Сиуксите на Седящия бик. Ооо! Бихме искали да присъствуваме на един такъв двубой между индиански вождове! Със синеокия Пиер Бриз в ролята на Винету, и сърбина Гойко Митич в ролята на Токай Ихто. Хубавецът Пиер Бриз покоряваше сърцата на девойките, но като външност нямаше нищо общо с  истинските Апачи на Джеронимо  или на Мангус Колорадо. Докато „Бате Гойко”, както го наричаха с обич циганите, бе истински червенокож, при това културист! И обръщението „Бате”, освен по-голям брат означава още и „Герой”! И за да не се увличаме, продукциите на DEFA не бяха някакви глупави приключения, а имаха и дълбоко социално съдържание! Не всички бели бяха настроени отрицателно към местното население.. Имаше бедняци, които им симпатизираха.. Те закупуваха за сметка на индианците участъци земи и говеда. Учеха ги как да станат фермери. За да  преустановят чергарския си начин на живот! Да престанат да са  зависими от лова на бизони!

   Идеалът им бе  - побратимени бели и индианци да заживеят заедно!

   Ето, с тези филми бе израсъл Сол Осман, много преди да отиде на гурбет в охолния Запад. И таеше дълбоко в сърцето си безкрайна любов към своя идол – Бате Гойко! Да, имаше  и той една мечта: Да се появи циганският Супер герой!

   - Защо ние циганите си нямаме свой Супер герой?  – често се питеше той. – Докога само ще забавляваме другите и ще бъдем техни карагьозчии? О, нека дойде този Супер циганин, та да се почувствуваме и ние горди! А после, лесно ще се спогодим с белите! Не ми пречи да отглеждаме с тях говеда.  – ето такива неща си мислеше музикантът докато пушеше мълчаливо лулата си. За това бе предложил името Гойко!

   Детето обаче бе предопределено за други, много по-велики неща! Способностите му, разбира се не се изявиха веднага. Когато бе още съвсем малко, го оставяха по цели часове пред телевизора. Но то не зяпаше рисувани филмчета или реклами както всички нормални деца. Като хипнотизирано гледаше каналите без настройка. Захласваше се по трептящите черно бели точки с техния тих ромон на „течаща вода”.

Категории:
ПОДКРЕПЕТЕ НИ!
Съдържанието на GRReporter достига до вас безплатно 7 дни в седмицата. То се създава от високопрофесионален екип от журналисти, преводачи, фотографи, оператори, софтуерни специалисти, дизайнери. Ако харесвате и следите работата ни, помислете дали да не ни подкрепите финансово със сума, каквато вие изберете.
Subscription
Можете да ни подпомогнете и еднократно:
blog comments powered by Disqus