Галерия

1

Христос Хартомацидис е роден през 1954 в Казанлък, България, в семейство на гръцки политемигранти. Автор е на стихосбирки, пиеси, сборници с разкази и романи, публикувани в България и Гърция. Носител на няколко български литературни награди. Член на два гръцки писателски съюза и на Съюза на българските писатели. Издаденият неотдавна от изд. „Жанет 45” негов сборник с разкази „Святото дете” бе представен на „Пловдив чете” 2015. Преводът на разказите от гръцки е направен от автора.

СУПЕР G ОТ КАЛКАНТЗА

     - Край реката отново ще се появи Свято дете!  –  бе предсказало момичето от Калкута. – Виждам го, това ще стане в Комотини… В квартала с мургавите деца...

   Разбира се моментът бе особено подходящ за пророчества и всякакви метафизични феномени. Нещата все повече се влошаваха. Навсякъде се разпростираха хаосът и мракът. Неприбирани по цели седмици, боклуците образуваха купчини по улиците. Често спираше токът. Уплашени, хората се питаха какво ли друго би трябвало да очакват.

    - Не се отчайвайте! –   успокояваше ги момичето.  –  Ще ви помогне Святото дете от Комотини. Лесно ще го разпознаете – има бял кичур в косите!

   Разбира се, остава непонятно, защо именно в Гърция, и то в Комотини, трябваше да се сбъдне предсказанието. Още повече в квартал Ифестос - циганската махала, която всички наричаха пренебрежително -  Калкантза. В единия и край течеше меланхолично вечно мръсната река Восвозис. Властите полагаха неимоверни усилия, за да поддържат коритото и чисто. Бяха я оградили с телена мрежа, за да не може никой да изхвърля там смет. Реката обаче, незнайно как непрекъснато се пълнеше с найлонови торбички, стари автомобилни гуми, счупени пластмасови столове, екрани от телевизори... Циганите, без да се притесняват, простираха върху оградата прането си, пъстри чаршафи,  шарени одеяла, летящи килими.

   През лятото децата от квартала се гмуркаха в мътните води на реката, за да се освежат.

   - Махайте се от там, калпазани! – ги гълчаха майките им. – Ще се заразите с някоя холера и после ще станете като Годзилата!

    Последното особено им харесваше:

   - Ууу! Идва Годзилата!  – смееха се те и подскачаха върху старите гуми, имитирайки тежките стъпки на чудовището. И изобщо не се притесняваха за каквото и да било...

   А би трябвало!

   Край тях, тръстиките, с полепнали по стъблата им найлонови торбички изглеждаха като покрити с ледени кристали. Един леден пейзаж всред лятната жега...  По-нагоре бе игрището на футболния отбор ПАОК – Ифестос, единственото чисто място в района, където циганетата с много мерак играеха футбол. А после... започваше безкрайното пусто поле покрито с буренак и тръни. От време на време там се появяваше някой изпосталял вълк, от тези, мутантните, които толкова безотговорно освобождават еколозите.

   Още по-натам всред меланхоличния пейзаж бе сградата на местния радиовъзел, който в безкрайните нощи правеше компания на самотните слушатели. Както в известния трилър, говорителят предупреждаваше водачите на МПС:

   - Очакват се мъгли, очакват се мъгли! -  намеквайки, че времената които предстоят, ще бъдат трудни...

   Едно след друго се бяха появили първите предупредителни знамения:

   През пролетта странен жълт прашец бе покрил земята. Падаше по балконите, по асфалта, по шахтите на уличната канализация... Някои твърдяха, че прашецът е борови тичинки и може би бяха прави, но хората бяха станали мнителни.  „Чиста сяра си е!” – казваха. „От химическите комбинати!”

  След това хиляди сиви медузи се появиха в морето край Алкиони. Бяха продълговати и приличаха на толумби или на странни кристали. Озарени от слънцето те блестяха с цветовете на дъгата. Може би някакви странни енергийни полета ги привличаха точно там, в този малък залив, предизвиквайки  необяснима биологична аномалия.

   Медузите изчезнаха също така неочаквано, както се бяха появили. На тяхно място обаче, започнаха да прииждат калинки. Цели ята, от необичайни оранжеви калинки пъплеха по кърпите на плажуващите. Катереха се по гърбовете им предизвиквайки сърбеж. Можеха да се видят наредени като зърна на броеница върху чистачките на колите. Морската вода носеше стотици удавени от тях, в едно с водорасли, клечици и парчета от пластмасови чашки. Но рибите не посягаха да ги ядат. Отбягваха ги...

    После, изчезнаха и калинките...

    В гората на Нимфея странна болест започна да коси бездомните кучета. Козината им се скубеше на вълма, оголвайки отдолу  възпалена, розова кожа. Засегнатите песове, изгонени от глутниците, обикаляха самотни с несигурна походка. Имаше една горда печал в погледа им. От време на време суха кашлица, като ръмжене, разтърсваше измъчените им тела, и ако вниманието на световната здравна общественост не бе погълнато изцяло от птичия грип, сега щяхме да говорим за лятната пневмония при кучетата...

   И когато всички бяха вече съвсем загубили куража си, се случи чудото! Едно циганче, едва пет годишно, прояви необичайни лечителски способности! Детето се казваше Гойко Хасан! И вече е време да се върнем няколко години назад, когато се запознаха и обикнаха родителите му!