Най-доброто от GRReporter
flag_bg flag_gr flag_gb

Разкази от сборника “Святото дете” на Христос Хартомацидис

19 Юни 2015 / 10:06:08  GRReporter
9217 прочитания

   - А след това... какво стана?! – не можеше да си спомни Люба.

   - Не зная, не съм ви светила! – и отговори някак студено съквартирантката й. - Във всеки случай с охканията си дигна цялата махала на крак! Пъшкаше като свиня да ти се не види! Посред бял ден!

   - Ама сериозно?! – не и се вярваше на Люба.

   - Гледай я! Даже се радва! Какво се радваш!? Знаеш ли каква разправия стана!

     И наистина! Възмутените съседи бяха наизлезли по балконите. Някой се обади на Серж, заплашвайки, че ще извика полиция. Самият той дотича веднага. Намери Люба сама, да се смее глупаво като дрогирана, а дантеленото перде да се развява на отворения прозорец...

     Непознатият обаче – беше изчезнал!

    - Чорт! – изруга Серж. Както бе нервиран му се искаше да удари глупавото момиче. Успя обаче да се овладее, за да получи най-напред необходимата информация. – И…  как изглеждаше този ... непознат? – попита уж безразлично, за да чуе, че бил много красив, мъжествен, истински ангел с дълги ресници и хубави зелени очи! А, да и на юмрука му имало татуировка – М И Ш А!

   - Значи татуировка, а? – ухили се злорадо Серж. – Да не би и на друго място да е имал татуировка!? Иначе не мога да си обясня защо дигнахте толкова шум! – и с един бърз удар събори Люба на пода. Започна да я рита жестоко, но в този момент звънна мобилния му телефон...

    С прикритие!

   - Да не си посмял да удариш момичето! Ще ти  прекърша ръцете! – му каза далечен глас.

   - Коя курва си ти!? – сопна й се изнервен Серж, и усети  мравучкане в пръстите. Дясната му ръка взе да изтръпва, после омекна не можеше да държи дори телефона.

   - Виждаш ли какво ще ти се случи?! – му каза сърдито гласът и Серж разбра, че разговаря със самата Залуна – екстрасенсът от Кавказ, легендата лекувала генсека Брежнев и космонавтите.

   - Пощади ме! – и се примоли  плачливо Серж.

   - За последен път ти прощавам! – му каза Залуна. – Искам да се грижиш за момичетата. Скоро ще получиш инструкции.

   В последвалите няколко седмици, Серж не посегна повече да бие  девойките. Угаждаше им и му личеше, че е сериозно уплашен. Дори започна да чете Светото писание – съвременно издание с пластмасови корици и много дребен шрифт. Една вечер, както момичетата си седяха пред телевизора, изведнъж се появиха смущения. За миг екранът притъмня, за да светне  след това много по-ярко. С бял костюм и розова вратовръзка, като същински говорител, се появи техният „познат”. Усмихна се приятелски и след това се обърна към Люба:

   - Здравей, Люба! Голяма радост те очаква!

    Момичетата извикаха уплашени. Веднага при тях дотича Серж. Загледа се в екрана и лицето му стана мрачно.

   - Този го знам отнякъде! – промърмори. После неизвестно защо смени програмата, но и на другия канал им се усмихваше типът с розовата вратовръзка. На руския говореше  на руски. По  RTL – на немски, на CNN TURK – на турски, на ВВС – на английски. Само местния канал го бе игнорирал, препредавайки миналогодишната ученическа манифестация.

   - Момичета, имаме масова халюцинация! – каза уплашено Серж и в този момент иззвъня мобилният му телефон.

   - Аз те предупреждавах! – викаше на ухото му Залуна – екстрасенсът от Кавказ. Личеше й, че е възбудена. – Сега вече  знам всичко! Люба ще роди момиченце и детето и ще бъде благословено. Ще се казва Надя. Такъв е Планът!!!

  - А, защо трябва да ме забърквате мен във  всичко това? – промърмори Серж.

  - Млъкни и слушай! – скара му се Залуна. – Бързо си стягайте багажа! До два часа да сте изчезнали! Ще дойдат ДРУГИТЕ! Ще се представят, че са от паспортното, за да могат да й причинят зло.

   - И къде трябва да ги закарам?

   - Ще получиш инструкции! Ще ви помогне Михаил!

   - Да, бе! Сега си спомних! Този не беше ли Миша Богомолцев, дето бяхме заедно в дисциплинарния батальон в Архангелск?

   - Същият.

   - Но той  нали загина при едно сбиване между затворниците?

   - Така е. – потвърди Залуна и Серж усети, че кръвта му се смразява! Успя да се овладее и даде сигнал за тревога:

   - Момичета! Преследват ни!

   Взеха малко дрехи  и излязоха. За да заблудят преследвачите си, оставиха пред вратата на кооперацията белия микробус и всички заедно се настаниха в сребристото „БМВ” на Серж. Докато умуваха накъде да потеглят на малкия екран на GPS се появи отново Миша. Сега бе облечен с дънкова риза и изглеждаше угрижен.

   - Ще тръгнете към Марония! – им каза той. -  Малко преди селото е пещерата на Циклопа. На първо време ще се скриете там.

  И трябва да уточним, че тази пещера, няма нищо общо с циклопа Полифем, ослепен от Одисей и другарите му, който най-вероятно е пребивавал в Сицилия. Пещерата на Марония е част от тайните, подземни галерии от времето на Атлантите! Легендата разказва за ранен глиган,  който подгонен от преследвачите си се втурнал в пещерата, за да излезе  чак на остров Самотраки! (също така известно светилище!!!)

   Само че Серж тези неща малко го вълнуваха. Хилейки се ехидно, той се обърна към Михаил:

   - Я, ми кажи, бе приятел, ти да не си Миша Богомолцев от втора рота?

   - Аз съм, Сергей! – отговори кротко непознатият.

   - Я, ми кажи, бе Миша, как така си жив след като те заклаха в затвора?

   - Ти ме намушка, Серьожа! Нима си забравил? –  в гласа на непознатия се чувстваше болка. – Наръга ме с ножовка, скрита в едни  парцали.

Категории:
ПОДКРЕПЕТЕ НИ!
Съдържанието на GRReporter достига до вас безплатно 7 дни в седмицата. То се създава от високопрофесионален екип от журналисти, преводачи, фотографи, оператори, софтуерни специалисти, дизайнери. Ако харесвате и следите работата ни, помислете дали да не ни подкрепите финансово със сума, каквато вие изберете.
Subscription
Можете да ни подпомогнете и еднократно:
blog comments powered by Disqus