Галерия

1

  - Ах, какво стана! Скъсаха се паспортите! – кривеше се той. – Сега как ще се завърнеш у дома? Как ще ти се порадва майка ти, че си станала проститутка!

  - Ти си глупак! -  го наруга Вера, и веднага последва наказанието. Сергей я  удари жестоко. Тя заплете крака и главата и се блъсна в стената. На афганеца много му се искаше и да я изрита, но между тях застана Люба.

  - А ти какво се пречкаш? - изсумтя Серж и я удари и нея. Остави двете момичета полуприпаднали и продължи да пие в съседната стая. Само че, следващата фаза на запоя, бе тази на загубата на съзнание и след малко се свлече на пода без да усеща и без да разбира нищо.

   Когато момичетата се посъвзеха, Верка с окървавено лице се изправи и  отиде при него. Пребърка сакото му и извади един  тежък пистолет „Макаров”.

   - Недей, Верка! Грехота е! –  поиска да й попречи Люба.

   - А да ни малтретира не е ли грехота?

   - По-добре да отидем в полицията!

   - Но те го прикриват, не разбираш ли?

   - Може би ще ни помогне мобилният му телефон – предложи Люба и наистина, като се поразровиха намериха един номер означен като „Големият Бос”.  Люба веднага го набра.

  - Казвай – прозвуча гневен мъжки глас. И преди още да му разкаже всичките си патила, последва мръсна псувня. -  Малко ви е! Скапани пачаври! И да не сте посмели да ми се обаждате повече! – заплаши ги Големият Бос.

   - Остана ни само вярата в Бога! -  промърмори с горчива ирония Верка.

   - И любовта! – въздъхна Люба и дори не бяха забелязали, че наред с другите номера в указателя бе и този на известната Залуна, екстрасенс от Кавказ - същата, която лекуваше от разстояние генералния секретар Брежнев и космонавтите. Този ден Залуна имаше session, но никак не можеше да се съсредоточи  и правеше грешки.

    „Сигурно някой ме бомбардира с огромни количества отрицателна енергия!” – си помисли Залуна и в този миг, като на екран, видя  как Сергей бие момичетата!

   - Негодник! Ще го науча аз! – изфуча тя. Трябваше обаче да го изчака да изтрезнее, защото иначе  полетата с енергия не можеха да му повлияят.

  Обикновено, след побой, Серж се опитваше да подхване момичетата с добро. Как ли не им се умилкваше. Купуваше им банички, викаше им на галено име. Дори веднъж ги заведе на цирк. На следобедното представление, за да могат вечерта да бъдат на работа. Там ги почерпи с пуканки и захарен памук. Снимаха се с малкото лъвче. Момичетата го галеха и Серж обеща да им купи  по едно. После се снимаха с шимпанзето, на което под зелените панталонки бяха сложили памперс. Маймунът поиска да прегърне Серж и да го целуне нежно, при което той спонтанно се разсмя и усмивката му бе широка и ведра. Приличаше на хлапе, което е извършило лудория.

   „Може би дълбоко в себе си е добър човек. – си помисли Люба. – Трудният живот, го е направил такъв!”

   „Да, сега ни се прави на добряк! – се възмущаваше в себе си  Вера. – А, като ме риташе по корема?!!!”

   След последния побой обаче, Серж не си даде труд да се сдобри с тях. Даже напротив, започна да  им се кара:

   - Да не сте посмели, кобили, да се обадите отново на Големия Бос! Ще ви схрускам черния дроб! Буквално! - преди да успеят да му отговорят им завъртя по един шамар, за да знаят!

    Мина се цял месец. Един следобед, когато всички в кооперацията спяха, някой звънна на вратата. При все, че Серж им бе изрично забранил, Верка попита от антрето:

   - Кой звъни?

   Приятен мъжки глас и отговори на руски:

   - Дойдох за Люба.

   - А ти кой си? – попита строго Вера.

   - Аз съм вашият ангел -  пазител!

   - Не се занасяй! – разхили се дребничката девойка и му отвори.

   Не можеше да повярва на очите си!

   Типът на вратата бе истински красавец, но не с кукленски идеални черти. Косите му бяха къдрави и кестеняви. Ресниците му бяха дълги, а в зелените му очи се четеше съчувствие и тъга. Верочка за първи път усети да я  пронизва завист. Все на другата  й се случваха късметите.

   - Момичета, нося ви радостна вест! – обяви непознатият.

    Идваше от далеч, за това девойките се погрижиха да го посрещнат както подобава. На голямата маса в хола, Верка постла хубава, покривка. Извади от хладилника шише водка, отвори буркан с кисели краставички и консерва с гъби. Тях ги правеше много вкусни  с копър, лимонов сок  и зехтин. Сервира сардели в доматен сок, сирене и тънки филии хляб. Всичко това - сама, защото Люба, при все че имаше желание, не би могла да се справи толкова добре, отделно, че бе загубила ума и дума.

  „Та той би могъл да притежава, която жена пожелае – мислеше  си Люба. – Какво ли ще поиска от мене?”

   Успя да забележи, че на пръстите на юмрука му имаше татуировка: М И Ш А, а както знаем така се татуират затворниците! 

  „Няма значение! Сигурно е някой заместник на Серж – продължи нерадостните си мисли Люба. -  Сигурно и той ще ни бие, поне обаче е красив!”

   От този момент нататък всичко се объркваше в съзнанието й. Спомняше си само как непознатият вдигна тост:

   - Пия за ваше здраве, момичета!

   После обърнаха  чашите си на един дъх и потънаха в странна мъгла, сякаш  пътуваха със самолет, който се гмурка в пухкавите облаци...

   - Сигурно ни е сложил нещо в пиенето! – хленчеше по-късно Люба, но дребничката Верка й се скара:

   - Ти сама си го търсеше! Изяждаше го с очи!