Най-доброто от GRReporter
flag_bg flag_gr flag_gb

Откъс от романа "Узо и червени рози" на Ирина Маргитина

24 Ноември 2015 / 11:11:53  GRReporter
17356 прочитания

            Както и да е. Влязохме. Сервитьорите ни поздравиха с дебнещо изражение и залепнала усмивка. На съседната маса седеше сам някакъв мъж, който често-често надигаше шишенце с узо. 

Отец Анатолий кимна към него, извиси глас, за да надвика шумната си компания и започна цветно и надълго да хвали певеца Павлос. Тъкмо бил седнал да си почине, когато ние сме дошли.

            Генчо взе да се извинява за голямото ни закъснение.

-          Няма никакъв проблем, бе, чадо! – удари по масата отец Анатолий. – Нали знаеш, че по гръцко джамбурето започва тепърва посред нощ?

Генчо определено беше напълно наясно с тази подробност и не, че толкова искаше да се оправдае, колкото го беше яд, че е изпуснал началото на купона.

На мен обаче, ми беше скучно. Столът ми се струваше неудобен, разговорът – безинтересен, Иво – отново досаден. А той се стараеше всячески да ми угоди. Подаваше ми поетата от сервитьора чиния, приборите, солницата.

Не само аз – и Сандра скучаеше. Питах се какво изобщо правя тук и защо наистина не си намерих някакво извинение да не присъствам. Сигурно и тя си задаваше същия въпрос.

Мирела се премести на празното място до мен и намръщено скръсти ръце.

-          Михаилидис го няма! Излъга, че ще дойде. Вече взе сериозно да ме дразни. Кани те в хотелите си, демонстрира ти гостоприемство, черпи те с вечеря в скъп ресторант, пък после избягва твоята компания!

-          Такъв тип заведения със сигурност са под нивото му – криво се усмихнах аз.

-          Нивото му! – повтори Мира. – Сваляч! Вози те в колата си, пък после ти се прави на интересен. Би трябвало и ти да си обидена, не да го защитаваш!

Не отговорих. Станах и се хванах на току-що започналото хоро. Понеже никой не знаеше правилните стъпки, всички се бутахме и спъвахме взаимно. Но пък веселбата се получи. Развалената вечер би си останала провалена, ако не се заемеш да си я направиш сам.

С нас се заговори сервитьорката. Българка се оказа. От Благоевград. От доста време живеела в Гърция. Трудно било, но заплащането си струвало. Откривали се разнообразни възможности.

Хайде, ще пеем български песни! Това – в чест на рождения ми ден. Павлос великодушно подаде микрофона на Калина (така се казваше момичето) и тя подхвана „Честит да бъде този ден!” Имаше страхотен глас. Респект!

Втората й песен беше „Хубава си, моя горо”. За всеобща изненада Иво скочи и започна да й приглася. Стана страхотен дует.

Павлос си взе обратно микрофона. Последва буйно сиртаки с елементи на кючек. Няколко човека от групата на отец Анатолий се спуснаха към дансинга да демонстрират уменията си по виртуозно кълчене, повличайки и нашата Мирела. Застана и тя там, захвърли настрана синия си шушлеков елек, разтвори деколте, разтресе ритмично голите си рамене, както и всичко друго, което можеше да се тресе по тялото й. Май и тя беше стигнала до моя извод и реши да се прояви като голяма купонджийка. Забелязах, че, докато се кършеше в пресилени чупки на дансинга, не пропускаше да метне по някой лукав шарен поглед към бара. А там се бяха наредили тримата сервитьори – едри, здрави местни момчета. Те също потропваха в такт с музиката, радваха ни се. Всъщност, може и да ни се присмиваха, шепнеха си нещо, особено святкаха някак очите им.

Не ми харесваха. Но май само аз усещах някаква нередност.

От другата страна на масата Генчо и Марто вдигнаха поредната си наздравица за отец Анатолий. Мартин дори се изправи да произнася тост, който коства толкова мисловни усилия на вече достатъчно замаяната му глава, че цялото му широко чело се набърчи на дълбок гънки чак до плешивото остро теме. Никого от тях явно не го беше грижа, че сега двама от местните се въртяха около щастливата Мирела. То, както се държиш, за такъв те и смятат. Гърците не биха припарили до жена, ако виждат, че е заета. Пък нашите мъже, като не умееха да пазят своето...

Павлос направи кратка пауза. Позамисли се и явно реши да разнообрази жанра. Той можел да пее и латино! И на акцент сполучливо го докарваше. По-късно щяхме да научим за изключително успешното му турне преди години в Испания.

На песента „Amor, Amor” Иво ме покани на танц. Каза ми, че танцувам много добре; каза още, че той за първи път срещал човек като мен; че тази вечер съм била особено красива.

Той също се оказа умел танцьор. На свой ред му направих комплимент. В отговор Иво ми обясни как няколко години бил тренирал латиноамерикански танци в една от известните школи в София. Какво съвпадение! Та нали и аз ходех на салса и меренге до преди година?!

След бързо двойно завъртане завършихме песента с буйно финално полусалто. Увисвайки в прегръдката му, можах да видя как Янис влезе през входната врата и се спря срещу нас. Погледът му беше такъв, че няма да го забравя никога...

Изправих се рязко и пуснах Иво. Под шумните аплодисменти на нашата маса Янис заобиколи, поздрави компанията и седна на стола до Мартин. Ние също се върнахме по местата си. На дансинга излязоха други две двойки.

Появата на Янис ме постави нащрек. Това ме накара да сложа ръка върху чашата си, за да не ми налеят още вино. Взех да се включвам по-често в шегите и общия смях и, понеже явно го правех по-активно от обикновено, на няколко пъти привличах неговото внимание.

Павлос каза, че следващото парче е специалният му поздрав за рожденичката.

-          Рожден ден ли имаш днес? – сепна се Янис.

            Цялата маса го засипа с критики за това, че разбира чак сега.

Категории: ОткъсроманаУзо и червени розиИрина Маргитина
ПОДКРЕПЕТЕ НИ!
Съдържанието на GRReporter достига до вас безплатно 7 дни в седмицата. То се създава от високопрофесионален екип от журналисти, преводачи, фотографи, оператори, софтуерни специалисти, дизайнери. Ако харесвате и следите работата ни, помислете дали да не ни подкрепите финансово със сума, каквато вие изберете.
Subscription
Можете да ни подпомогнете и еднократно:
blog comments powered by Disqus