Най-доброто от GRReporter
flag_bg flag_gr flag_gb

Откъс от романа "Узо и червени рози" на Ирина Маргитина

24 Ноември 2015 / 11:11:53  GRReporter
18135 прочитания

-          Наричат  Кавала „малкият Монте Карло” и „перлата на Егея”. – прозвуча зад гърба ми плътният, любезен глас на Янис.

Стреснах се, обърнах се и чак сега забелязах, че Мира, Сандра и Стефи се бяха прибрали, а аз продължавах да стоя сама на терасата сред мътните дъждовни локви.

Преди да успея да формулирам някакво адекватно изречение, Янис се приближи и застана до мен.

-          Винаги съм харесвал този пейзаж. – каза някак замислено той. – Напомня за отминали и по-истински времена.

-          Често ли идваш тук? – полюбопитствах аз.

-          От отдавна не съм идвал. Всъщност, откакто не живея в Кавала. Има около година.

-          Преместил си се? Защо? Каприз или бизнес? – опитах да се пошегувам.

-          Може би и двете. Да кажем, че реших да преоткрия себе си отвъд границите на малкия град.

Той се облегна с две ръце на парапета. Бризът затрептя в ръкавите му, пристегнати и закопчани с позлатени бутониери.

Помъчих се да отклоня вниманието си отново към блестящия вечерен залив.

-          Чувствам се длъжен да ти благодаря. – след кратко мълчание каза Янис.

-          За какво?! – учудих се аз.

-          За това, че проявяваш такъв интерес към гръцката култура и история. От теб би се получил чудесен пиар мениджър. Ще го спомена пред Мартин.

-          Тази позиция вече е заета. – повдигнах рамене аз. – Колежката Мирела се занимава с това.

И двамата замълчахме, загледани в светлините на града.

-          Наистина е много красиво. – отбелязах след малко. – Не съм била в Монте Карло, но сравнението със сигурност е вярно. Чудесно се получи, че дойдохме.

-          Тази част наоколо все още не е същинската Гърция. – вметна Янис. – Ако искаш да опознаеш по-добре страната, трябва задължително да посетиш Атина и островите на юг. Ако решиш да планираш някаква почивка, обади се! Ще се радвам да ти съдействам с каквото мога.

Той извади от джоба на ризата си визитка. Картончето беше поело от неговия аромат на мускус и цигари.

-          Благодаря! – усмихнах се аз.

Зад нас, в рамката на вратата към ресторанта внезапно изникна Мирела.

-          Иво се обади. – съобщи високо тя с поглед, впит в мен. – Те са седнали в някаква кръчма в центъра. Чакат ни. Казах им, че ние вечеряме.

-          Колко е часът? – попита през рамо Янис.

-          Минава осем.

-          Забавихме се. – обадих се и аз. – Давайте да искаме сметката!

-          Не се притеснявайте за сметката. Уредена е – каза кратко той.

Мира премести върху него изумените си очи, а Янис й намигна съучастнически.

            Намерихме Генчо и Иво седнали на «по узо» в скромно бистро до крайбрежната. И те се бяха скрили от дъжда и довършваха своите сардини с гръцка салата.

            Всички заедно се върнахме на паркинга при кея. Този път аз се качих във Форда на Иво. Стефи си ме беше харесал и упорито настояваше да се вози «с кака»; Сандра на свой ред ме покани при тях, «за да си говорим», а самият Иво едва контролираше радостта си, че съм дошла в неговата кола.

            Настанихме се. Аз седнах на задната седалка при Стефи, който не спираше да ме пита разни неща – за крепостта и рицарите, за «двореца на Али паша», какво означава името «Кавала». Сандра слушаше със задоволство как търпеливо му обяснявам, закопча колана си и свали целия десен преден прозорец. Иво пък пусна някакъв стар диск на Хулио Иглесиас, облегна се удобно, хвана уверено волана и с небрежен жест врътна ключа на таблото.

            Фордът обаче не искаше да запали. С нарастващо раздразнение Иво завъртя ключа още няколко пъти. Без резултат. Слязохме. Останалите също се показаха от другите две коли и като разбраха, че имаме проблем, дойдоха при нас, взеха да умуват какво можеше да се направи.

            Иво отвори предния капак, тримата с Генчо и Марто започнаха да цъкат и да зяпат вътре.

- Едва ли е нещо сериозно, но сега е вече тъмно и късно да се опитвате да я оправите сами. Най-добре ще е да я погледне техник – предложи Янис.

И продължи:

- По-добре я оставете тук. Ще ви закарам с моята кола. Ако ми дадеш ключовете, - обърна се той към Иво – ще се уговоря със Ставро от бара и той ще намери хора да оправят Форда ти до утре. Ще го помоля да ти я докарат направо пред хотела.

            За нас със Сандра проблем нямаше, но киселата физиономия на Иво беше повече от показателна. Мартин обаче, пресече възможността за всякакъв алтернативен отговор:

- Да, идеално, съгласни сме!

Категории: ОткъсроманаУзо и червени розиИрина Маргитина
ПОДКРЕПЕТЕ НИ!
Съдържанието на GRReporter достига до вас безплатно 7 дни в седмицата. То се създава от високопрофесионален екип от журналисти, преводачи, фотографи, оператори, софтуерни специалисти, дизайнери. Ако харесвате и следите работата ни, помислете дали да не ни подкрепите финансово със сума, каквато вие изберете.
Subscription
Можете да ни подпомогнете и еднократно:
blog comments powered by Disqus