Галерия

1

-          Вие, българите, какво се правите на интересни?! – избухна и Йоргос. – Ще...

-          Слушай! – дръпна го Янис. – Отивай в бара и толкова! Не искам проблеми.

Момчето млъкна, но очите му шареха. Преценяваше ситуацията.

-          Ей, ти, Йоргос ли си, какъв си, - врътна се към него Мирела. – Те като не искат, да не идват. Толкова са скучни! Аз пък с удоволствие ще дойда с вас. Хайде, карай!

Тя се метна на задната седалка и след малко БМВ-то отпраши по пътя към крайбрежната горичка. 

Янис остави колата си на площада и тръгна заедно с нас.

Като стигнахме хотела Сандра каза, че ще си ляга и ни остави. Иво обаче нямаше как да си влезе в стаята, защото ключът от студиото не беше у него. Тогава Янис предложи да го настани в своя офис на втория етаж. Помогнах му да избутаме Иво нагоре по стълбите, през широката тераса и до черния кожен диван насред просторното помещение.

Беше време и аз да си ходя. Пожелах на Янис „лека нощ”.

-          Не се извиних, заради Йоргос – спря ме той.

-          Няма проблем – махнах от вратата.

-          Все пак, съжалявам. Вие май искахте да отидите с тях. Приятелят ти имаше право. Не трябваше да се намесвам.

-          Не, наистина... - започнах и се спрях аз. – Наистина няма проблем.

Телефонът ми звънна така, че за малко да ми спука тъпанчетата. Кога му бях увеличила звука?!

Мирела. Но връзката се разпадна почти веднага. Повече не можах да я набера, защото батерията ми падна.

Янис ми подаде своя айфон. Гръцкият оператор обясняваше на няколко езика, че в момента избраният номер е недостъпен.

Затворих.

Янис метна настрана якето си, излегна се в едното кресло, кръстоса крак върху крак, запали цигара и захвърли небрежно запалката на бамбуковата масичка.

- По-добре се погрижи за твоя приятел – изпитателно ме изгледа той. – Може би не трябва да му позволяваш да пие толкова. Иначе е свестен. Миналата вечер ви чух случайно долу, в двора. Вие двамата сте хубава двойка.

Миналата вечер, ли?! Мистериозният нощен пушач от вилата на остров Тасос, значи, е бил Янис! И е подслушал – каква част от разговора ни с Иво? Може би целия? Всичко, което му разказах за себе си? Нямах нещо особено да крия, но мисълта, че сега Янис знаеше много повече за мен, отколкото аз за него, си беше плашеща.

Отпуснат в креслото, той настойчиво ме наблюдаваше. Умните му проницателни очи ме гледаха като рентген.

- Няма връзка с този номер – продължаваше гласът на оператора. – Моля, опитайте...

-          Не – най-после казах аз. – Иво е само колега.

Оправдавах ли се?!

Пак фарове, пак спирачки. Долу, на улицата, някой залитна и падна на тротоара.

Янис ми кимна да отида да видя. Погледнах през мраморния парапет на терасата. Генчо и Мартин, разгърдени, раздърпани. Вторият помагаше на първия да се изправи. Беше се спънал по пътеката с розовите лехи.

-          Хайде, върви! – подкани ме Янис.

В повелителния му тон имаше нотка нетърпение.

-          Да събудим приятеля ти!

Най-накрая се прибрах в стаята си. Леглото на Мирела се белееше отляво на моето, оправено и празно.

Тази Мира! Колко бързо успя да се преориентира от Генчо към Янис и сега пък, от него, кой знае към кого...

На вратата се почука.

Направо отворих, защото помислих, че е тя.

Странно, как този път не бях чула колата?

Отворих и... Пред мен застана Янис.

-          Забрави нещо – усмихна се той и ми подаде моя стар изтощен телефон.

Извиних се, че съм била така разсеяна. А той задържа ръката ми и каза:

-          Разсеяността не винаги е недостатък.

Отраженията от градинските фенери потъваха в черните му зеници.

-          Аз също забравих нещо – продължи полугласно той.

-          Какво? – повдигнах вежди и попитах по инерция.

-          Да ти честитя рождения ден.

-          Не го считам за чак такъв пропуск – отговорих аз.

Той стоеше на прага, леко приведен и облегнат на рамката на вратата. Беше толкова близо, че усещах леко учестеното му дишане. Изправена боса в тънката си сатенена пижама, стисках дръжката на бравата отвътре и чаках.

Но Янис се отдръпна. По лицето му пробяга едва доловима сянка.

-          Рожденните дни са много важни в живота на всеки човек.

Той сложи и другата си длан върху моята.

-          Те често носят едно хубаво ново начало.

Озовавайки се отново в тъмното хладно антре, почувствах как сърцето ми искаше да изскочи, а умът ми отказваше да асимилира случилото се. Стори ли ми се или беше вярно, че току-що между мен и Янис прехвръкна силна искра; че очите ни само за един кратък миг споделиха толкова много прикрити мисли, недоизказани желания? И? Какво още? Какво можеше да последва? Една гореща нощ, връзка? Или всичко това беше само умел и елегантен флирт? Та ние се познавахме само от три дена! Той е зрял мъж, едва ли става дума за нещо повече от моментна химия. Ами, ако е обвързан? Ако има жена, дете? А Иво? Не изневерих ли току-що на решението си да му дам шанс?