Най-доброто от GRReporter
flag_bg flag_gr flag_gb

Откъс от новелата “Балсамираният котарак” на Томас Скасис

29 Октомври 2014 / 13:10:37  GRReporter
10234 прочитания

“Искаш ли да пийнеш нещо?”, попита ме тя, отваряйки шкафа в долната част на библиотеката, който използваше като барче. Кимнах утвърдително и тя поднесе два коняка. Познаваше добре вкусовете ми и така не се наложи да проговарям. Впрочем, аз се страхувах да не би звукът от гласа ми да размие образите от онзи зимен следобед, които като черни птици помрачаваха сега челото й.

“И ние обръщахме по някоя чашка от време на време. От чая преминавахме към “Наполеон”. С изискан вкус до самия край. Усмихвайки се разсеяно, тя задържа за миг във въздуха бутилката “Метакса”, а после се наведе и я постави на мястото й.

“Знаеш ли какво й бе струвало най-скъпо, когато заминали от Истанбул?”, каза ми тя, протягайки чашата към мен. “Може би още повече и от Медицинския факултет? Това, че не могла да вземе със себе си кучето си Акан. В мислите й целият град се бе превърнал в отправна точка за това животно, което естествено бе умряло преди половин век. За нея, обаче, която никога не бе видяла безжизненото му тяло, то още бе живо и заедно с него тя продължаваше самотните си разходки из сокаците и парковете, от площад “Баязид” до крайбрежието на Босфора. Минаваше през касапина Ялмаз да му купи кокали, през ветеринаря Палеологос, който живееше на високото горе в Пера, за ваксините… през гръцките квартали Татаула, Влагá, Кондоскали, всички имена на улиците, лицата и кварталите се бяха изличили от паметта й с изключение на онези, които бяха вързани за червената каишка на Акан и редувайки се, следваха всекидневните му маршрути. Така пред мен дефилираха образите на един окончателно изчезнал за нея и приказен за мен свят; но и за двете ни по-жив от онзи, който връхлиташе върху залостените кепенци на къщата”.

Тя отново седна във фотьойла, разклащайки леко чашата.

10.

Днес се забавлявах от сърце. Слушай само. Скалъпих една история. Как баща ми като лекар имал толкова добра репутация, казват, че клиентелата му лека-полека се умножила сред кръговете на висшите сановници при Високата Порта. И така, един ден го повикали да прегледа сина на Великия везир, който бил болен … изгарял от треска … бил покрит с червени петна и страдал от болки в бъбреците и главата. Около болничното легло на детето пребледнели турските лекари били прострели разноцветните си килимчета и се молели на колене обърнати към Мека. Навъсеността на везира не оставяла мегдан за надежди. На всички било известно какво щяло да последва смъртта на момчето… Четиринайсет дни се борил баща ми с петнистия тиф и на петнайсетия болестта отстъпила. Внимавай сега!... Вика го при себе си преливащ от радоствезирът, целува му ръката и понечва да му даде пунгия пълна със златни грошове. Баща миго възпира с движение на целунатата ръка и му казва:

- Детето ти ще оживее. Дай и ти шанс на моето дете да се изучи да стане лекар.  

Категории:
ПОДКРЕПЕТЕ НИ!
Съдържанието на GRReporter достига до вас безплатно 7 дни в седмицата. То се създава от високопрофесионален екип от журналисти, преводачи, фотографи, оператори, софтуерни специалисти, дизайнери. Ако харесвате и следите работата ни, помислете дали да не ни подкрепите финансово със сума, каквато вие изберете.
Subscription
Можете да ни подпомогнете и еднократно:
blog comments powered by Disqus