Галерия

1

                Какво ли ми стана, та извърших такава глупост?... Да е жив и здрав кръщелникът ти… Дето майка му го довеждаше до външната врата, пиленцето ми, а след това заставаше и го чакаше отвън… Веднъж в годината, за да му дам пари за харчлък… Та не смееше да влезе с него вътре. Малката ни бедна родственица... Дори вътре в двора не смееше да пристъпи… Само веднъж има дързостта да застане срещу мен на стълбищната площадка…Чичо горе ли е?... Не отвърнах. Дума не казах. Само я изгледах. Стоях на прага и я гледах безмълвно в очите, докато пусна ръката на детето и излезе от градината… Отиде и седна на пейката до зида. Затвори дворната врата подире си и остана да чака отвън. Така беше по-добре… Дума не обелих. Каква ли вина имаше това несретно дете?...Само повтаряше кръстнице, та кръстнице… Веднъж в годината за хилядата драхми…Облечено в празничните си дрешки, умито, чисто, с пригладен с вода настрани път… Русичко с прави косици. И тогава и сега когато вече е пораснал. Не са потъмнели… Чертите на другото лице не са се заличили… И светлозелени очи, като твоите. Беше миловидно и едно такова срамежливо. И все питаше…Кръстнице, какво е това? Кръстнице, какво е онова? Сочеше с пръст всичко и искаше да го пипне …. С къси панталонки и сандалки идваше. Все с една и съща ризка зиме и лете, чак жал да ти стане на душата… Толкова ли нямаше пари да му купи някоя дрешка да се облече? Да не му посиняват коленцата от студ?... Душата ме болеше, но какво да кажа... Събирам му ги в касичка, сряза ме тя един ден, когато понечих да отворя дума пред нея за това… Така значи. Стигнах дотам да й се обадя по телефона. За да разбереш колко го обичам това дете… Да проверя дали няма нужда от нещо. Заради него го направих; да не мислиш, че заради нея… Намерила го беше него, милозливия, и вече го беше омотала. Ожени се за нея на бърза ръка и се преместиха в друг квартал. Успя все пак да роди преди да е влязла в хорските уста... Така да бъде… Сега се подреди и се развява с чантичка овесена на ръката и червени пантофки… Крачи нагоре-надолу по тротоара, сякаш знае, че тайно ще надникна иззад пердето да я зърна… Докато детето си изяде реването и си изпие сумадата и дойде време да си ходи…Чичо е болен. Чичо спи… Винаги питаше за теб, милото ми… Не го пускаше да се качи да те види. Какво ли имаше толкова да види?... Всяка година на първи ноември, когато се почита паметта на свети Врачове – Козмас и Дамианос, рано следобяд щом пукнеше зората идваше… А тя отвън да кибичи и да крачи напред-назад… В дома ми няма да стъпи и тя го знаеше.  Достатъчно се преструвах на добра… Не падай до нейното ниво, си викам. Пази си достойнството, си казвах. Но всяко нещо си има граници… Няма да позволя да ме взима за глупава… В собствения ми дом… А с годините то се издължаваше и се разхубавяваше. Престана да сочи с пръст и да разпитва… Сега вече е пораснал и е станал истински мъж, чукна трийсетте. И все така неизменно идва да ме види в един и същи ден…Сам… А аз: Козмас, ето нещичко за именния ти ден. Сега когато знам, че той сам разполага с тях, му ги давам от сърце… Рус като теб и хубавеляк. Има да разбива женски сърца… От това кръстнице обаче не се е отказал… Научи се да говориш, бре. Научи се, както се научих и аз, която промених говора си… Но се научих и да мълча; да мълча и да чакам… Кръстнице, да си вземеш някой да ти помага, някой да ти прави компания. Имаш нужда от нещо такова… Че от какво да имам нужда аз?  Всичко си имам тук наоколо… Нагоре-надолу по стълбите, два етажа разстояние е животът ми и едно мазе. Кого да вкарам тук вътре?...  Да ти намерим някого, някое добро момиче да се грижи и за чичо… Знам ги аз тия добри момичета. За миг да затвориш очи и са способни да скочат на одъра ти… Какво да му река?  За срамотиите на майка му ли? Все така продължава неизменно да пита за теб… По-добре е, детето ми, по-добре… Обаче не е поискал да те види. Не се е метнал на нея. И парите насила ги взима… Добро момче е Козмас. Че какво е виновен и той горкият?.. Имам една съседка, вдовица, добра жена. Да ти я пратя ли да ти помага веднъж-два пъти в седмицата?... Само това ми е притрябвало… Какво да му кажа? Добре, щом като стариците не са ти по вкуса, пусни обява. Има студентки, които разполагат със свободно време следобяд.  Ти я напиши, а аз ще я дам във вестника…. Що ли ми трябваше да го послушам? Притисна ме с неговите приказки… А и как да му откажа? Да му скърша хатъра… Ето, че сега иззвъня телефонът… Няма да ни оставят на мира… Да не се окаже някоя подставена да ме шпионира? Да дойде да ми разправя надълго и нашироко преживелиците си?... Но ти рахат бъди, аз ще внимавам за това. Не ми трябват повече разправии сега на дърти години… Никой няма да стъпи тук горе. Никой няма да те притеснява…. Който и да е, ще го отпратя веднага… Хайде, успокой се сега…  А пък утре пак… Сутринта ще дойда да те нагледам как си.

                3.