Гръцкият писател Томас Скакис е завършил право в Атинския университет и в University College в Лондон. Той е практикуващ адвокат и един от най-добрите гръцки преводачи. За превода на романа „Трамваят” от Клод Симон е удостоен с Държавната награда за превод през 2004. Самият той е автор и на много романи, един от тях „Часовникът на сянката” е номиниран за Държавната награда за проза през 2004. “Балсамираният котарак”, 1988 е в превод на Здравка Михайлова.
Балсамираният котарак
Che faró senza Euridice
С.В. Глук, “Орфей и Евридика”
Подчертаваме формата, понеже не схващаме изтънчеността на едно абсолютно движение. Ницше
".....Но най-печалното не е пред нас, не виждат го очите ни".
Софокъл, “Едип цар”
ВМЕСТО ПРЕДГОВОР
Историята, която ще прочетете, ми бе разказана преди няколко години от моя стара приятелка, преподавателка по английски в частно училище в северните предградия на Атина. На самата нея тя се бе случила доста време преди да реши в последна сметка да ми я довери с пълните й подробности. Става дума за две жени, запознали се през ноември 1973 г., няколко дни след събитията в атинската Политехника, сближили се сливайки самотата си докато траеха студовете през онази противна зима и разделили се завинаги с настъпването на пролетта. Едната - моята приятелка - тогава била в ранните си студентски години. Другата - много по-възрастна, била вдовица, която живеела в квартал Маруси. Доста странен човек, ако съдя по чутото. И двете не участвали в съпротивата срещу хунтата, не разговаряли и за политика. Разговорите им се въртели изключително около миналото на едната и бъдещето на другата.